РУСЧУКЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Човек, който е роден или живее в град Русчук (название на град Русе по време на османското владичество); русчуклиец, русенец. С часове се мотаеха нашите пътници из града .., докато най-сетне разбраха, че бежанците се събирали извън Русчук .. Уж Тръстениклията позволявал на някои да преминат. Ама кому, ама защо — русчуклии не знаеха. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 280. Пристигането на първия пътнически параход винаги биваше събитие за русчуклии. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 396. — Не се бой, стражарите от Мурсал-кьой не са от Шумен: някои са от Тутраканско, други от Добрич, а старшият е русчуклия. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 129.