РУСЧУ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до Русчук и до русчуклия; русенски, русчукски. Когато излизам на русчушкия бряг — тъмно, пусто. Наблизко се чернее един човек и ходи с пушка на рамо. Войникът от караула! Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 79. Българете из Русчук и из русчушкият окръг протестираха против действията на патриаршията .. и молеха везиринът да върне епископите им. С, 1872, бр. 34, 269. Князът не знае български, та тогавашният русчушки губернатор.., наведен към него, му превежда само онова, което не може да отбегне да не му преведе. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 98. Най-много се подозираха за предатели двама русчушки граждани. Н. Ферманджиев, РХ, 253. Кой бе разнесъл толкова бързо новината из русчушките улици? С. Северняк, ОНК, 22. Русчушки санджак.