РУ̀ТА ж. Диал. Кърпа; тестемел. Извади селска рута из пазвата си, пообърса налятите си очи и мълчешката седна. Ил. Блъсков, ДБ, 62. Мърчината .. измъкна от джеба си една пъстра рута и си затърка потния врат. Ст. Чилингиров, ПЖ, 43. Младата Драгнива невеста срамежливо влиза, цалува секиму ръка и ги надарява с по една рута (пешкир). Ил. Блъсков, ПБ ІІІ, 46.