РУТИНЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За човек — който притежава рутина (в 1 знач.), има голям опит в нещо; опитен, обигран. Учебникът дава компетентен отговор на много литературоведски и методически въпроси. Ето защо и „прохождащите“, и рутинираните учители биха могли да ползват като план предложените от авторския колектив теми и проблеми. БЕЛ, 2002, кн. 1 [eа]. Самото използване на речници при този вид дейност е .. творчески процес, защото в случая става дума .. за рутинирания преводач, чийто труд представлява принос към родната му литература. СбИП [eа]. Ако рутинираните унгарски футболисти ни превъзхождаха тогава в техническо отношение, ние изпъквахме .. с издръжливостта, с устрема към противниковата врата. С. Божков, СС [eа]. Рутиниран специалист. Рутиниран лъжец.