РУ̀ЧЕЙКА ж. Остар. Умал. от ручей; поточе, вадичка, баричка. Аз мисля, че я стигам при .. всяка една планинска ручейка, що бърбочи край пътя. Не, Бяла вода била по-нататък! Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 23. Щом пролет слънчевите зари почнат да сгряват земята, то снегът се стопява .. и се стича в ручейки и реки. С. Бобчев, Ч, 47. Избрах за кошарата си една ливада, през която минаваха две или три ручейки. П. Р. Славейков, РО (превод), 67.