РУЧЀЙНИК, мн. -ци, м. 1. Зоол. Само мн. Разред насекоми с дължина около З см и криле с къси власинки, които са около 10000 вида и се срещат около реки, потоци и др., като техните ларви прилепват по долната част на камъни, коренища и др. и изграждат тръбовидни черупки от слепени дребни частици (песъчинки, парченца листа и др.). Trichoptera.
2. Зоол. Насекомо от този разред. Храната на тази птица [коприварчето] е съставена от различни насекоми — пеперуди .., ручейници и др. Н. Боев, ПДП (превод), 54. По безредно струпаните камъни пълзят и ларвите на ручейниците, известни с чудната си способност да подреждат идеално събраните от тях еднакво големи фини камъчета и да ги слепват с помощта на лепкав секрет, излъчван от специални жлези. ВН, 1960, бр. 2624, 4.
3. Ларва на такова насекомо, използвана като стръв при риболова. Най-често употребяваната стръв за ловенето на балканка са водните организми (мамарци, ручейници ..), които намираме под големите, обтичани от водата потопени камъни в самата река. ЛР, 2003, кн. 2 [еа]. За стръв се използват бели и торни червеи, ручейници или ларвата на восъчния молец. С, 2006, бр. 4813 [еа].