РУ̀ШВАМ, -аш, несв.; ру̀шна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ру̀шнат, св., прех. Диал. Разрушавам, събарям нещо изцяло, докрай. Починал с длето в ръка, на деветдесет и девет годишна възраст, .., под рева на булдозери, рушнали последните остатъци от древен Белоград. КИЛ, 2011, бр. 3-4, 6. Рушнаха ресторант „Черноморец“ .. на негово място ще грейне петзвезден хотелски комплекс. НД, 2007, бр. 282 [еа]. рушвам се, рушна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)