РУШВЀТ м. Разг. Подкуп. — Ето какъв е нашият живот: вчера Кючук Кадри за малко не ме уби, а днес каймакам ефенди ми иска десет лири рушвет, за да не ме накаже. Д. Талев, ПК, 286. Всеки ден пристигаха тревожни сведения от селата, всеки ден паплач некадърници и глупци го тровеше с ходатайства и молби и го лъжеше, че прави това от човещина, а всъщност вземаше рушвети от задържаните. Ем. Станев, ИК III и IV, 348. Добре знаеше как дядо Нойко тачеше турската власт. Той навсякъде даваше рушвет, правеше заеми на по-висшите чиновници и се стараеше да бъде добре и с последния турчин. Д. Немиров, Б, 91. Други крадат на едро държавната хазна, издигат къщи, получават рушвети, блюдолизничат и всички казват за такива: „Ей, как се издигна тоя човек“. М. Грубешлиева, ПП, 130. Погледнете кражбите на чиновниците в конаците и рушветите в съдилищата. НБ, 1876, бр. 51-52, 198.
— От араб. прeз тур. ruşvet, rişvet. — Други (диал.) форми: р у ш а в è т, р у ш e в è т, р у ш о в è т.