РУШВЀТЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от рушвет; рушветче. — Всичко може, стига да има пари за пред кума… — Как за пред кума? — Малко рушветец, братовчеде, така стават тия работи… Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. — Нищо лошо няма да ти се случи. И с мене. Делото мина. С рушветец, разбира се. У нас иначе, по реда си, и да искаш, не може. П. Михайлов, ПЗ, 61-62. Калфите записваха немирниците, държеха порядъка с пръчка в ръката .. и затова се ползуваха от рушветеца във вид на ябълки, круши, сушени сливи и друго подобно. Е. Каранов, РБ, 237.