РУШВЕТЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до рушветчия и до рушветчийство; подкупнически. — Единият [от разказите] се казва „Горския дух“. В него става дума за горски, който не влиза в рушветчийската бригада. Уволняват го, но той, въоръжен с пушката, отново отива да пази гората от бракониерите. Н. Хайтов, ТКБ II [еа]. В началото на 1895 година се произвеждаха допълнителни депутатски избори. Новосформируваната тогаз народна партия нямаше почитатели освен ония, които по-късно се отличиха с рушветчийските си наклонности. Бълг., 1902, бр. 451, 2.