РУШВЕТЧЍЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. 1. Подкупничество. Рушветчийството цареше в страната и беше достигнало своя апогей. П. Цолов, Й, 26-27. В тия вестници се говорело против абсолютизма на султана и тумбата му, против своеволията, разхищенията, рушветчийството и всички други опачини на султановия режим. Хр. Бръзицов, НЦ, 287. Натрупването на капитала през 90-те години [на XIX в.] и по-късно се извършва с най-различни средства, .. Лихварство, тежка данъчна система, ограбване на народа, кражба на обществени средства, рушветчийство, войни — ето извора на богатството. Лит. Х кл, 183-184.
2. Действие, постъпка на рушветчия. Половин година служи в Хасково, в циментова кантора; едно беззъбо старче шеф с млада любовница го принуждаваше да прикрива рушветчийството му. Д. Вълев, Ж, 85. Преизпълнен с решимост, той [велможата] пристъпил напред и смело застанал пред хана: — Нека ми бъде позволено и аз да си кажа думата! Този сарафин ме обвинява в рушветчийство, но нека преди това да обясни по какъв начин откраднатите коне се озоваха в конюшнята на собствения му чифлик? Ат. Далчев и др., ПНХ (превод) [еа]. „Осъдени бяха десетки директори, началници, главни счетоводители — за невярно отчитане на плановете .. В затвора отидоха външнотърговски дейци, ръководни работници в администрацията и услугите — за рушветчийство.“ Г. Марков, ЗРБ [еа].