РУШВЕТЧИЛЪ̀К, мн. няма, м. Диал. Рушветчийство, подкупничество. Той пък де седне и де стане, все против рушветчилъка приказва. Светец! Г. Караславов, Избр. съч. II, 168. Така до Девети септември. На тоя ден всичко се катурна. Погнаха баща ѝ заради рушветчилък и полицейщина. Б. Болгар, Б, 14. — Нито ви е обвинявал, че сте позволявали да се върши рушветчилък пред очите ви, нали? — Какъв рушветчилък? .. Аз от никого не съм вземал подкупи, моля ви се! А. Гуляшки, Ч [еа]. По примерът на своето началство този градоначалник беше тръгнал по пътя на най-мизерния рушветчилък. Бълг., 1902, бр. 451, 2.