РУШВЕТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Разг. Човек, който взема рушвети, скло̀нен е да се подкупва. — В София, а? По какъв случай, ако мога да попитам? — За онзи там, за акцизния. Нали го уволниха, че ще се мъчим да го върнем пак на служба .. — Ама нали знаеш, че е престъпен човек, рушветчия? Чудомир, Избр. пр, 250. И той е като другите, уж каймакамин, а то рушветчия, разбойник. Д. Спространов, С, 337. Уж не сме вече безправна рая, а турските управници рушветчии си карат, както им е угодно. Д. Марчевски, ДВ, 116. Основният порок на Мидхат .. е неговата неподкупност. Той подхваща борба с рушветчиите и произнася пред европейските дипломати една фраза, която му изяжда главата: „Дойде време Европа да види, че не всички турци са нищожни пачаври.“ Вл. Венцелов, ТГ (превод) [еа].