РУ̀ШЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ру̀ша и от ру̀ша се.
РУШЀНЕ ср. Отгл. същ. от руша̀ и от руша̀ се. Спуснаха се рояк копачи и зидари .. И зафана се копан, рушене, градене! Ив. Вазов, Съч. IX, 192. Трудно може да се каже кога е започнало образуването на пещерата. За нейното уголемяване тук помагат изветрянето и усиленото рушене на тавана. М. Тошков и др., НР II, 128. През 1974 г. строително-консервационните работи в църквата „Св. Параскева Самарджийска“ напредват, но заедно с това започва рушенето и на олтарния зид. Археол., 1988, кн. 1, 11.