РУШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който руши, унищожава; разрушителен. Като последица от усиленото физическо изветряне на скалите и от рушителното действие на вятъра в пустините се образуват в голямо изобилие скални късове и пясък. Геогр. VIII кл, 1965, 92. В долното течение, където наклонът е съвсем незначителен, реката загубва твърде много от скоростта, вследствие на което намалява и рушителната ѝ мощ. Б. Русев, ЖНР, 10. Те [потоците] носят голямо количество наносен материал, получен от рушителната дейност на ледниците при движението им. С. Кюпрюбашиев, И, 10. Едва сега Здравко разбра какво значи присмех и обида .. И честолюбието му се превърна в дива, рушителна злоба. Цв. Ангелов, ЧД, 16. Съвременният театър прекарва една тежка криза .. Две тенденции са упражнили своето рушително влияние. Първата е луксът. Ал. Балабанов, Худ., 1909, кн. 4, 22.