РУШЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до рушител. Той — офицерът, чието призвание е да пази обществения строй и бойната чест на своята родина, той иска да прикрие рушителската дейност на Ирена само защото му е роднина! П. Славински, ПЩ, 333. Рушителските сили у нас трябва да бъдат обезсилени. ЗИ, 2006, бр. 36, 6.