РЪ̀БАМ, -аш, несв., прех. Диал. Ръфам; ръва, ръвам. Деца, научени на чистичко, на сготвеничко, каква мъка е за тая майка да ги гледа, че ръбат сух комат! Ил. Блъсков, ПБ II, 90. ръбам се страд.
