РЪ̀БЀЦ1, мн. ръ̀бцѝ, м. Диал. Умал. от ръб; ръбче. Подпрена на ръбеца от прозорчето, Мара почна да вдиша усладителната миризма на лиляка и се загледа у врабците, що цвърчеха в градината. М. Георгиев, Избр. тв [еа].
РЪБЀЦ2, мн. ръбцѝ, м. Назъбен белег от зараснала рана; цикатрикс. Когато ръбецът е образуван в кожата или в подлежащите тъкани по-далеч от стави, тогава той може да се разглежда като козметичен дефект на меките тъкани. Ц. Михов и др., КП, 144. По кожата се установяват и цикатрикси (ръбци). По техния вид можем отчасти да съдим и за произхода им: следоперативните ръбци са линейни. Л. Митов, ВБ, 31. Тръгна старица със грохнала стъпка / .. / изпод престилката кръпка до кръпка / пъхнала възлести, сухи ръце / още с ръбците на рани зарасли — / старите белези от ятаган. Бл. Димитрова, Л, 257.