РЪБОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Ръбест, ръбат (в 1 знач.). Изпод плешката на Савелий чевръстите ръце на йеромонах Захария извадиха ръбоват турски куршум, заседнал между две ребра. Д. Рачев, СС, 269-270. — Свикай организацията на събрание! — тупна с ръбоватия си юмрук като с боздуган Станкул по бюрото. Ст. Даскалов, ЕС, 66.