РЪВА̀, -ѐш, мин. св. -а̀х, несв., прех. Диал. 1. Ръфам; ръвам, ръбам. Заслушан в тая толкова хубава свирня, престанал съм да ръва сладкия масур. Т. Влайков, Пр I, 301. Море! Във тебе има чудовище грамадно: / .. / то спи във дни тревожни; но в мирни часове / с зъби си мойта гръд копае и ръве. Ив. Вазов, ИГП (превод), 133. Ръве като циганче ръжен хляб. Н. Геров, РБЯ V, 93.
2. Хапя. Ръве като нерез. П. П. Славейков, БП II, 100. Неговото куче ръве. Н. Геров, РБЯ V, 93. ръва се страд.