РЪ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Ръфам; ръва, ръбам. Огнянов ръваше бързо и лакомо питата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 172. Той [малчуганът] подсмърчаше радостен около леглото на майка си и ръваше лакомо парче топла погача. Г. Караславов, СИ, 237. — Виж, мамо, виж какво си намерих… И ще ѝ показва едрата гладкокора дюля. После апетитно ще започне да ръва и устата ѝ ще се напълни с резлив, вкусен и ароматичен сок. Ст. Марков, ДБ, 497. ръвам се страд.