РЪ̀ГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръгам и от ръгам се. Както винаги ние, .., се втурнахме към рейса с викове, блъскане и ръгане. Т. Вълчев и др., ДР (превод) [еа]. Тълпата ме повлече към Голямата зала. Опитах се да се добера до стената на коридора, но си спечелих само ръгане с лакти в ребрата, ругатни и настъпени пръсти. В. Божилов, ШУ III (превод) [еа]. Искам да се спусна на юг например до Тексас и Мексико, дето, както чувам, имало толкоз много негодници, че просто на човек му става драго, като си помисли какво ръгане с ножове и каква стрелба може да се очаква. В. Радков, В III (превод) [еа].