РЪ̀ГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръгвам и от ръгвам се. Откъм периферията на аулата се отприщи тропот с крака. Васко усети ръгване в ребрата, беше онзи, който седеше до него, и чу съскаща заповед: — Тропай! Г. Фъркова, СГСДО (превод) [еа]. Онова, което не след дълго го разбуди, бе рязкото ръгване на пръст между третото и четвъртото му ребро и звукът от глас, произнесъл „Ей, ти!“ Д. Кючуков, ВК (превод) [еа].