РЪЖДА̀ВЕЦ, мн. няма, м. 1. Бот. Род широко разпространени многогодишни водни растения, виреещи в сладки води, който обхваща над 90 вида. Potamogeton.

2. Растение от този род. Над водната повърхност стърчат цветовете на много видове ръждавец, многолистник, водна чума и др. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 32. Тук [в езерото] няма надводна растителност, но подводното пространство е заето от ръждавеца — друго цветно растение, чиито листа се разстилат под повърхностната ципа на водата. В. Бешовски и др., ЕП, 38. Храни се [водната кокошка] с всичко, което намери, с дребни животни и растения, като преобладават растенията и части от тях. Това са плодове, семена и млади листа от камъш, папур, ръждавец. Ем. Антонов и др., ТЖ (превод), 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)