РЪЖДАВЀЯ, -ѐеш, мин. св. ръждавя̀х, прич. мин. св. деят. ръждавя̀л, -а, -о, мн. ръждавѐли, несв., непрех. 1. За желязо или железни предмети — постепенно се покривам с ръжда1; ръждея. Х р и с т о ф о р о в (Изважда един револвер и го оглежда.): — Тук ли съм го захвърлил, като се върнах от изборите! Цял в прах .. Дай, ще го отнеса дома да не ръждавее в праха тук. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 141. В Созопол, където бяхме на почивка, в една от градинките какво да видя: огромна тенекиена пеперуда, вече започнала да ръждавее, на която пишеше: „Не тъпчете тревата, тя е ваша!“ Св. Жеков, КК [еа]. Крайбрежният булевард се проточи, тук-там върху асфалта — сянка, хвърлена от самотна кралска палма. Вляво ръждавеят останките от египетския пасажер „Ел Мекка“, изтеглени при почистването на канала. Н. Радев, СК [еа]. Металът алуминий има бял цвят и прилича на сребро, но той е по-лек от среброто и ръждавее на воздухът. Знан., 1875, бр. 11, 169.
2. Прен. Постепенно се обагрям в ръждивокафяв цвя; ръждея. Сетне небето почваше да ръждавее откъм изток. Тъмата неусетно се отдръпваше надолу по Босфора. А. Христофоров, А, 203. Дъбовите листа ръждавееха и съхнеха. Г. Караславов, ОХ II, 260.
3. Ръждавея се; ръждея. Краят на юли наближаваше, а тук-таме по къра още ръждавееха непожънати пшеници. А. Гуляшки, СВ, 212. Гъстата му брада, .., ръждавееше като опърлена от слънцето и подсети Драмов да потърси временно спасение в прохладата на някоя бръснарница. Л. Дилов, ПО, 95. Прозорчето беше северно, на метър от него ръждавееше влажна скала. Х. Русев, ПЗ, 108.
РЪЖДАВЀЯ СЕ несв., непрех. Откроявам се, изпъквам с ръждивокафявата си окраска; ръждавея. Като стена се вдигаха на югоизток Чирпанските възвишения, по-насам се ръждавееха скалите на Каменната сватба. Ст. Станчев, НР, 151.