РЪЖДЀЯ, -ѐеш, мин. св. ръждя̀х, прич. мин. св. деят. ръждя̀л, -а, -о, мн. ръждѐли, несв., непрех. Ръждавея. Доброто злато не ръждее, доброто сърце не пати. М. Георгиев, Избр. разк., 84.
