РЪЖДЍВО нареч. 1. С цвят на ръжда1. Подът на фоайето беше облицован с ръждиво оцветени каменни плочи. В. Кръстев, ОЗ (превод) [еа]. Отвъд чупката на пътя, между откоса и стръмния склон, .. ръждиво обагрените смърчове, .. пропускаха през клоните си слънчевите лъчи. Т. Берберов, ВП (превод) [еа].
2. С остър, дразнещ звук като при стържене на ръждясал метал. Тежката врата на затвора скръцна ръждиво и факлата озари висок, костелив човек. Н. Райнов, ВДБ, 201. Докато стъпките на мъжете се приближаваха, Джеб най-сетне отвори вратата. Пантите ѝ ръждиво изскърцаха и вътре се разля сивкава светлина. О. Алтънчев, ОС (превод) [еа]. Отвън се чуха стъпки, гласове. Идваха за вечерната молитва. Вратата бавно и ръждиво изскърца. В. Николов, К [еа]. Извади ключовете. Един от тях ставаше за катинара. Ключът проскърца ръждиво, но не се превъртя. Л. Верих, В (превод) [еа].