РЪЖДЍВОБЯ̀Л, -а, -о, мн. ръждѝвобѐли, прил. 1. За цвят, багра — който е бял с ръждив оттенък. Ръждивобяла окраска.
2. Който има такъв цвят. — Панко, чедо, — обърна се към него един беловежд старец, който час по час примигваше с ръждивобелите си клепачи, — лъжи направо, че да хваща здраво. Д. Ангелов, ЖС, 71. Млекарката беше едра крава — висока, дълга, кореместа, с ръждивобял косъм. Ил. Волен, МДС, 190. Само върховете на ушите [на пъстрия пор] са ръждивобели. П. Петков, СП, 66.
3. Като същ. ръждивобяло ср. Ръждивобял цвят. Привечер, при косите лъчи на залязващото слънце, пейзажът придоби ново оцветяване. Ниската бодлива растителност стана пурпурна, .., а чакълестите петна се осветиха в алено, ръждивобяло и жълто. Б. Дамянов, ШЗ (превод) [еа].