РЪЖДЍВОЖЪ̀ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят, багра — който е жълт с ръждив оттенък. Отгоре на купа извадени скали имаше късчета от някаква особена, зърнеста и в същото време плътна глина с ръждивожълт оттенък. Ив. Добрев, ДТ (превод) [еа].
2. Който има такъв цвят. На отсрещния хребет се виждаше само гребенът, ръждивожълт под мекото зимно слънце. Х. Русев, ПЗ, 117. Красивото синьозелено земеродно рибарче се среща по тихите разливи на реки и езера и блатни брегове. А. Ангелов и др., ППЗ, 232.
3. Като същ. ръждивожълто ср. Ръждивожълт цвят. Можеше да види през дантелените пердета простиращите се до хоризонта царевични поля в монохромно ръждивожълто. Очите се уморяваха само да го гледат. Т. Трифонов, НГ (превод) [еа].