РЪЖДЍВОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят, багра — който е червен с ръждив, кафеникав оттенък; керемиден, керемиденочервен. Среща се [лимонитът] и във вид на ситни зрънца .. Има ръждивочервен, жълт до тъмнокафяв цвят. Геол. VIII кл, 19. Зографиите, които оставаха винаги в сянка, той направи с горещи и греещи бои: тъмносиви, индигови, оливени, ръждивочервени. Вл. Свинтила, СЗЗ, 421.
2. Който има такъв цвят. Той имаше хубава ръждивочервена и къдрава коса. Й. Йовков, ВАХ, 45. Изведнъж над заснежената гора изпърхаха две птички с ръждивочервена перушина и се свряха в еловите клони. П. Бобев, ГЕ, 168. Женската снася от четири до шест синкавозелени яйца, изпъстрени с ръждивочервени петна и резки. Ст. Дончев, ПНД, 38. По нежната зеленина на тревните площи бяха нападали златожълти и ръждивочервени листа. Д. Ангелов, ЖС, 172. Вече обрани, лозите бяха с пооредели филизи и разкошно пъстрееща шума, нейде лимоненожълта, нейде ръждивочервена, а на места още зелена. Ст. Марков, ДБ, 465.
3. Като същ. ръждивочервено ср. Ръждивочервен цвят; керемидено, керемиденочервено. Празен танкер плаваше там, където водите ставаха по-тъмни и по-дълбоки. Горната му палуба беше боядисана в ръждивочервено. Ю. Чернева, ЛХ (превод) [еа]. От двете страни на улицата се издигаха различни по височина сгради, с боядисани в различни цветове — от ръждивочервено до жълто — фасади и кепенци в ярки, контрастни тонове. Н. Кръстева, УИ І (превод) [еа]. На пода бе постлан килим в ръждивочервено.