РЪЖДЍВОЧЕРВЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят, багра — който е червеникав с ръждив, кафеникав оттенък. Измръзналите листа бяха добили ръждивочервеникаво оцветяване. ПР, 1952, кн. 6, 69.

2. Който има такъв цвят. Една вечер доктор Старирадев влезе в бирарията и всички видяха, че е хубавец, .. Беше облечен в ръждивочервеникави дрехи, .. с невиждана кройка. Ем. Станев, ТЦ, 6. — Ааа, българин! възрадва се той и му протегна грамадната си, ръждивочервеникава лапа. Здравей, българин! Л. Дилов, Т, 223.

3. Като същ. ръждивочервеникаво ср. Ръждивочервеникав цвят. От разреда на полукрилите експедицията на Бииб открила нов вид на морски скиори или мореходците .. Така се наричат едни дребни, пъстро украсени в черно и светлосиньо или ръждивочервеникаво дългокраки насекоми. Н. Боев, Г, 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)