РЪЖДЯ̀СВАМ, -аш, несв.; ръждя̀сам, -аш, св., непрех. 1. Покривам се с ръжда1 (в 1 знач). Ако някой вземеше кон и каруца, държеше коня година време и го продаваше, а каруцата избутваше под някой навес, есенно време при дъждовете върху седалките на каруцата клечаха омърлушени кокошки, шините ръждясваха, яйовете ръждясваха, кожата на конската амуниция изгаряше и ставаше трошлива. Й. Радичков, НС 1987, 112. Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който не ги водеше на плячка и грабежи, .. Изтъняха конете им от глад, ятаганите ръждясаха на поясите им. Й. Йовков, СЛ, 138. Рангел видя как капитанът наказа един войник, който оставил да ръждяса оръжието му. Д. Кисьов, Щ, 166. Вагонът е голям и тъмнокафяв, металните му обковки са ръждясали, дъските са потъмнели от времето и дъждовете. Р. Балабанов, ТБК, 45. На облекло, което често се пере, .., секретни и телени копчета не се пришиват, защото, ако ръждясат, ще захабят дрехата. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 63. Кога желязото стои много време на вятър или във вода, ръждясва. Т. Шишков, ПХ (превод), 24.
2. Прен. Разг. Загубвам форма, умения за някаква работа или дейност поради това, че дълго време бездействам, не я упражнявам. Дако нетърпеливо подпитваше Севар ще има ли най-после война. — Ще ръждясаме, ей! — чешеше се по тила той. Й. Вълчев, СКН, 72. На петнадесетия ден сутринта ръководителят на експедицията, геологът Ошин Пакрат, избухна: — Командире, докога ще киснем тук? Ще ръждясаме! А. Орманджиян, ПД (превод) [еа]. — Стига, капитане. Не ставайте такъв досадник. Вие сте добре, във вашия оперативен отдел поне се върши някаква работа, а аз вече ръждясах от безделие. Вл. Венцелов, ТГ (превод) [еа].