РЪ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до ръж. Един ръжен клас се огъна. .. Сведе се и погали по челото малкото жетварче. БР, 1931, кн. 9, 308. Под осветения сайвант Койно чукаше ръжен сноп, а жена му пресяваше с решето върху черга ороненото зърно. Х. Русев, ПС, 161. Ръжено стъбло. Ръжено семе. Ръжена слама. Ръжени зърна.
2. За земна площ — който е засят с ръж. Излязоха на една широка поляна, постлана със зеления килим на ливадите и ръжените ниви. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 145. Ръжен блок.
3. Обикн. за брашно — който е получен, направен от зърната на ръж. Питки от ръжено брашно. // Който е приготвен от такова брашно. На софрата беше сложен ръжен хляб. К. Петканов, СВ, 209. Други войници бяха наклали огън наблизо, печеха ръжени питки в пепелта и тихо разговаряха. А. Гуляшки, ЗВ, 40. Ръжена франзела.
РЪЖЀН м. 1. Вид желязна лопатка, с която се разравя жарава. Влезе в къщурката, целуна ръка на Златкината майка и седна на възглавница до огнището. Златка коленичи до него и разрови с ръжена пепелта. К. Петканов, П, 53. Отваряше вратичката [на печката] и дълго ръчкаше с железния ръжен, за да станел огънят равномерен. Кл. Цачев, СШ, 117. Тя се сети, че може би вече е време, разпиля с ръжена жарта от връшника и извади цвърчащата като чучулига баница. Д. Кисьов, Щ, 465. Циолковски стана иззад масата и като разбърка с ръжен печката, се върна на мястото си. И. Спасова, ЧК (превод), 46. Стринка сложи на шията на агнето венец от цветя. .. Подаде после на чичо ръжена, върху който на въглени димеше тамян. БР, 1931, кн. 8, 258.
2. Дървен или железен прът, на който пекат набучено месо и др. над жарава; шиш. Осемте овци останали на ръжените недопечени! Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 79. Наловихме риба цяла торба, ..; набихме рибата напреки на три ръжена, посолихме я с мисирено брашно и със сол и я опекохме. Ц. Гинчев, ГК, 78. Татаринът въртеше на ръжена овчи суджук с тесто. Н. Бончев, ТБ (превод), 20.
◊ Въртя (пека) на ръжен някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, подлагам го на големи изпитания, мъчения. Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да ѝ вземе всички ключове от сандъци и долапи. Д. Талев, ЖС, 62. Свекървата я пече на ръжен. Нели я знайте Глаушица каква е люта. Д. Талев, ПК, 361. Пека се на ръжен. Разг. Намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, подложен съм на големи изпитания. Ритам с бос крак ръжена; ритам срещу ръжен<а>. Опълчвам се срещу много по-силен противник, който има власт и може сериозно да ми навреди. — Отидохме ли на Източния фронт? Не! Избиха ли ни войските? Не! Е, какво искаш тогава? Това е политика. Гъвкава, фина, а не като полската и сръбската. Тръгнаха с бос крак да ритат ръжена. Д. Кисьов, Щ, 210. — Ама ти какво искаш? Да ритаме срещу ръжен? Ст. Дичев, ЗС ІІ, 212-213. — Това беше общо нареждане на министерството... Аз бях против, но управителният съвет настоя да не ритам срещу ръжена. Н. Каралиева, СМ, 51. Срещу ръжен не се рита <с бос крак>. Разг. Безсмислено е да се води борба с много по-силен противник, срещу властващ. Бай Васил замълча; беше му неловко да каже, че срещу ръжен не се рита. К. Калчев, ЖП, 240. Ако искаш да станеш човек, слушай по-старите и по-богатите, че срещу ръжен не се рита. М. Грубешлиева, ПИУ, 26. Начело с дядо Никола от Силистра те се надигнали и хванали Балкана. Срещу ръжен обаче не се рита с бос крак — бунтът бил потушен. Хр. Бръзицов, НЦ, 71-72.