РЪЖЕНЍК м. Диал. Ръжен хляб. Коларят този път нямаше сирене, а си режеше с ножчето една глава лук и нагъваше ръженика. А. Каралийчев, В, 81. Хранеше се просто — понякога само със сланина и препечен ръженик. А. Гуляшки, ЗР, 15. — Ще я храня [дъщерята на управителя] с бобец и киселева чорбица. И тя ще яде каквото ядем ние — кога просеник, кога ръженик. О. Василев, ЗЗ, 47. Хлябът — ама хляб ли беше? — църн като главня и недопечен ръженик, като туткал. К. Шапкарев, ВБМ [еа].