РЪЖЕНЍЦА, мн. няма, ж. Диал. Ръжена слама, която обикн. се използва за покриване на кошари, плевни и под.; ръжаница, ръжанка. Както всички други, то [селото] имаше покриви, настлани с ръженица. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 127. — Тия дни ще ми донесеш тука, в дюкяна, четири снопа ръженица, ама да е по-дълга. Д. Талев, ПК, 519. Цяла неделя вятърът надува комините, смита снега от пътищата, шмули изсъхналата шума от дъбовите шубраци, задига ръженица от колибите. М. Кюркчиев, ВВ, 37. Ей го, сега съм почнал да карам ръженицата, работата ми остана недовършена. Й. Радичков, ПЗ [еа].
◊ Обаждам се като куче в ръженица. Диал. Говоря без да ме питат, а само за да кажа нещо.