РЪ̀З м. Остар. и диал. 1. Чест, честност. Ако при моята сиромашия .. не бих имал в ръцете си няколко занаяти, в главата си висок ум и на сърцето си чист ръз, то би трябвало да се скапа от глад. Знан., 1875, бр. 19, 303.
2. Моминска чест. Като нагазиха селата, те не бяха по-долни от арнаутите. Изнежени и развратени в харемите .. другарите му [на Джевджет] се опитаха да посегнат и на ръз. Ц. Гинчев, ГК, 354.
— От араб. през тур. ιrz.