РЪ̀КА1 ж. Хореограф. Добруджанско хоро с инструментален съпровод в размер 2/4, което се играе от мъже и жени в отворен или затворен кръг. Танцовият състав при читалище „Зора“ изпълни ръка.
РЪ̀КА2 ж. Диал. Заръка, поръка, повеля. Варай, вардаренко, хубава девойко, / варай, кой ти даде тая хубавина? / — Майка ми я даде, ръка ми порънча, / ръка ми порънча да не си я дадам, / да не си я дадам на клятий турчина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 102.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1901.
РЪКА̀, мн. ръцè, ж. 1. Всеки един от двата горни крайника на човешкото тяло, от рамото до върха на пръстите, който служи за вземане, хващане, допир, за работа, за редица жестове, поздрави и др. Ръката му машинално пресегна и взе брадвата. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 23. Великият войвода помълча един миг и махна с ръка: — Нека бъде името му Давид. Д. Талев, С ІІ, 41. Беров долови звука на снежинките, дигна глава, изправи се, изгледа под очи Славинов, махна ръка за сбогом и си отиде. К. Петканов, В, 65. — Благодаря ти, Деляне! — мъжът протегна ръка през масичката и здраво стисна неговата. П. Божилова, ЖМ [еа]. Соча с ръка. Δ Вдигам ръка, за да ме забележат. Δ Счупвам си ръката. Δ Скръствам ръце. Δ Разпервам ръце, за да прегърна някого. Мускули на ръцете.
2. Част от този крайник, която обхваща дланта и пръстите. На Мито му се стори, че му изкомандува кръгом — марш, и смутен, объркан, стиснал шапка в ръка, излезе за в частта си. Ст. Даскалов, БМ, 260. Той започна да духа ръцете си и още по-често да потупва с премръзнали крака. М. Грубешлиева, ПИУ, 305. Когато подпоручикът се обърна към него, той трепна, .., но само кимна с глава и прекара ръка по косата си. Й. Йовков, ВАХ, 45. И плеснат с ръце [самодивите], па се прегърнат. / И с песни хвъркнат те в небесата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Тя [Калина] въртеше в ръката си дълга пръчка, подскачаше по пътеката и пееше скокливо. Елин Пелин, Съч. ІІ, 62. Много риба изтребва [чаплата]. Особено когато реката попресъхне. Тогава всичката риба се събира във вировете, с ръка да я ловиш. Ем. Станев, ЯГ, 15.
3. Долната част от този крайник, леко свита, за да служи като съд и да събере, вземе нещо; шепа. Мога ли да гребна брашно с ръката си? Δ Пия вода с ръка. Δ Слагам в ръката на детето плодове. // Остар. Количеството от нещо, което се побира в тази част. Дойде ли у нас някое момченце или момиченце, тя, като го помилва и разговори, все ще му даде нещичко — я ръка шушелки, я лешнички. Т. Влайков, Пр І, 60.
4. Прен. Обикн. с опред. Човек, лице, което върши нещо. Догодина ние ще сме здраво стъпили на краката си, тогава заповядай! Ще се заемем с възпитанието ти, човек да направим от тебе, пък и ти ще си ни от полза: кой бяга от квалифицирана ръка! А. Гуляшки, СВ, 206. И така, в двата гореизказани вестника вие ще да видите дело от такива ръце и мозъци, които са отдадени с всичкото си сърце и душа на своите интереси. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 30. Една веща ръка би могла да съчетае тия звуци в сложна и хубава мелодия. Й. Йовков, Разк. ІІ, 31. Докато стигне до нас, нашата стока минава през много ръце и всяка ръка тегли към себе си. Д. Талев, ПК, 17. Когато „Благодетелната дружина“ видяла, че нашата редакция има големи доходи, то тя решила едногласно да употреби всичките си сили и да предаде вестника ни в други ръце. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 79.
5. Прен. Обикн. с опред. Труд и умение на някого. Можах да видя „Московски характер“ на сцената на Народния театър в Тирана. .. Ръката на съветския режисьор е създала от тоя спектакъл един празник на албанската сцена. Н. Фурнаджиев, МП, 135. Това е блок три хиляди хектара, / които чакат нашите ръце! / Ала и тук науката преваря / мечтите на човешкото сърце. Н. Марангозов, ЯВ, 63. Поправки на байцвани или полирани мебели изисква опитна ръка и затова трябва да се извършват от специалисти. М. Томова, ТТЖ (превод), 58.
6. Разг. Обикн. в съчет. с числ. редно п ъ р в и, в т о р и, т р е т и. Един от поредните пъти на извършване на дадена дейност (обикн. селскостопанска работа, боядисване и др.). Берем тютюна. Още в три часа през нощта бяхме на нивата и почнахме да берем втора ръка. Първата ръка, най-долните листа, мама и тате обраха сами. В. Бончева, АП, 25. — Дяволски добър чай, приятелю. Пенлив, но не прекалено силен. Листата са млади и са от първа ръка. Л. Атанасова и др., Р (превод) [еа]. Не мога да ви опиша какво боядисване беше! .. Като минахме първата ръка, разтворихме прозорците и започнахме да правим вятър на стените с тенекии и картони, за да изсъхнат по-бърже. В. Цонев, ЕВ, 117.
7. При игра на карти — вземане от играча с най-силни карти на картите на останалите играчи. Нямате повече ръце. Δ Вземам последна ръка.
8. Техн. Работна подвижна, обикн. удължена част на машина, която извършва някаква дейност или повдига нещо, някакъв материал. С комбайна „Донбас“ се изземват пластове с мощност до 2,6 м, като се използва режеща ръка. Хр. Марков и др., ТБ, 41. При машинно подкопаване забоят се придвижва в зависимост от дължината на подкопната ръка на машината (или комбайна). Х. Попйорданов и др., ПИ, 338.
9. Остар. Начин, вид на писане на буквите, присъщ на отделно лице; почерк. Зоя свалила кръстето от шията си, отворила го и извадила из него една малка хартийка, на която било написано: „Пропуснете я. Иван Шишман.“ Георги Шишман земал хартийката, погледнал я и рекъл: „Тия няколко думи са написани от чича ми. Аз познавам ръката му“. Л. Каравелов, Съч. ІV, 122.
◊ Работна ръка. Работник или работници (във 2 знач.). Селският учител правеше разкопки на стари римски развалини, но разкопките вървяха бавно, не стигаше работна ръка. Й. Радичков, ВН, 23. — Ще взема да го оженя пък — мислеше си тя, — белким ни провърви. Ще имаме вкъщи още една работна ръка. К. Калчев, ЖП, 52. За да бъде изпълнен планът, нужно е темпът на залесяването да се ускори. Това ще се постигне, .., като се използува колкото е възможно повече работна ръка. ОФ, 1958, бр. 4426, 2.
~ Бия през ръцете. Самост. или някого. Разг. Строго наказвам за извършване на нещо нередно. Но сякаш напук в нейната тетрадка всеки ден се появяваха ту тройки, ту четворки и понеже момчето на съседката носеше само петици, аз започнах да бия през ръцете. Н. Каралиева, Н, 80. Ближа (лижа) ръцете на някого. Разг. Държа се угоднически, сервилно пред някого, подмазвам се, подлизурствам. — Кого подозираш [в кражбата]? Савата или Любо? И двамата не са като тебе! На тебе един шамар да ти пухнат и ще започнеш да им ближеш ръцете. Ив. Остриков, ППА, 8. Броим се на пръсти<те на едната ръка>. Разг. Малко сме на брой, в малко количество сме. И тука, както във всеки град, старите ергени се брояха на пръсти. Д. Калфов, Избр. разк., 62. — Какво да ти кажа, братле, .. Там все пак е по-друго — имате интелигенция, работници... А ние тука се броим на пръсти. К. Калчев, ЖП, 72. Бъркам в жарта с чужди ръце. Разг.; Ровя огъня с чужди ръце. Книж.; Вадя (изваждам / извадя) кестените от (из) огъня с чужди ръце. Разг.; Вадя (изваждам / извадя) кестените от (из) огъня с людски ръце. Диал.; Държа горещо желязо с чужди ръце. Диал. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. — Не е ли по-добре .. да влезем с Тамерлана в дружествени отношения? .. — Ние ще предоставим това дело на византийците, които имат голяма наклонност да заключават различни съюзи и които обичат да ровят огъня с чужди ръце — казал царят. Л. Каравелов, Съч. V, 114. „Телеграмата прочетох. От нея извличам, че руското правителство се вижда слабо да ни защити от натиска на европейските сили и че с чужди ръце иска да вади кестените от огъня“. С. Радев, ССБ II, 95. С людски ръце иска да вади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП ІІ, 140. Бъркам с две ръце в нещо. Разг. Разпореждам се изцяло с нещо и имам облаги от това. Прати го [сина си] в търговско училище, после го издържа в странство и го направи главен секретар на финансовото министерство. А това какво значи? Това значи да бъдеш в курса на държавните доставки и предприятия, на държавните заеми, с една дума, да бъркаш с две ръце в бюджета. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 358. Вдигам и слагам на ръце някого. Разг. Полагам изключителни грижи за някого, отнасям се с голямо внимание и любезност към него. В едно село живееха двама души: един мъж и една жена. Те си имаха само една щерка, много я обичаха и не даваха прашинка да падне отгоре ù. На ръце я дигаха и слагаха. А. Каралийчев, СбХ, 100. С много обич вдигат и слагат на ръце бебето. Вдигам / вдигна ръка1. Разг. 1. Гласувам (със съответния жест) за (или против) някого или нещо. — Ах, да — каза той, — и ти гласува против мене. Видях те как вдигаш ръка. — Аз и сега бих вдигнала ръка — каза Людмила. — Ти леко се отърва. А. Гуляшки, СВ, 63. — Трябва да гласувате с чиста съвест. Може някой да не е съгласен с мене, нека да не вдига ръка. И. Петров, МВ, 65. 2. В клас, на събрание и др. — давам знак с ръка, че искам да говоря. Тя никога не вдигаше ръка. Когато произнасях името ù да разкаже урока, Василка се изправяше, потрепваше с мигли, прокашляше се и започваше да реди дума по дума така сладко и безгрешно, че ми се искаше да я слушам до края на часа. Кр. Григоров, ОНУ, 142. С отговорите си ме учудиха и второкласниците. Дори Шукра, която досега нито веднъж не беше вдигала ръка, днес упорито почти не я снемаше. Л. Александрова, ИЕЩ, 270. Вдигам / вдигна ръка2. Обикн. срещу (против, на, въз, по) някого. 1. Разг. Замахвам, посягам да ударя или удрям, бия някого. — Ти нема за добро да си дошъл — викаше Божан. И ръка ще вдигаш, а! Разбойник, хайдутин! Елин Пелин, Съч. ІІІ, 59. Сега, като поизраснаха децата, по-друго е, ама когато бехме по-млади, той и ръка дигаше по мене. Ще те прикотка, когато му е кеф, а после — през очите. Д. Талев, ПК, 495. 2. Опълчвам се срещу някого или нещо, боря се с оръжие в ръка срещу някого или нещо. Да не сте от ония разбойници, дето са вдигали ръка срещу царя и отечеството? Л. Стоянов, Х, 137. Тия хора бяха братя с хората в долината и с хората от всичките български земи, .., не искаха да вдигнат ръка против братята си. А. Дончев, ВР, 280. Вдигам / вдигна ръце1 (ръка<та си>). Разг. 1. От някого. Преставам да полагам усилия, за да поправя или вразумя някого. — Другари, Цонка е непоправима... Вдигам ръце от нея. Ат. Мандаджиев, ОШ, 81. 2. От някого или от нещо. Преставам да се интересувам от някого или от нещо или да се грижа за някого или нещо. — Не бой се ма! .. Не съм умрел за тебе! Аз от жена съм ръце дигнал! Ст. Даскалов, ЕС, 48. Тъй или инак, тя имала вече трима сина и две дъщери и бай Коце се погрижил да се изженят и омъжат, дал им по парче земя и дигнал ръка от тях. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 362. На какво ще се смеем? Дигнал е Господ ръце от нас, захвърлил ни е дяволът в това безводно равнище, живеем по милост чокойска от ден за ден. А. Гуляшки, СВ, 139-140. Вдигам / вдигна ръце2 (ръцете си). 1. Предавам се на противника, преставам да се съпротивлявам. На стражарите той и по-рано гледаше като на разпасана службашка команда, .., но сега, в тези тежки дни на изпитания и тревоги, той ги смяташе за крайно несигурни чорбари, които при първата пукотевица щяха да дигнат ръце. Г. Караславов, ОХ ІV, 517. 2. Прекъсвам усилията, надпреварата, борбата за нещо. — Много пионери мислят, .., че втори отряд няма да отстъпи никому триъгълното знаменце на първенството. А какво значи това? Капитулация. Те вдигат преждевременно ръцете си, преждевременно се предават. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Нямаше защо / да вдигаме ръце, / да изостанем. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 85. Вземам (взимам) / взема в ръце<те си>; вземам (взимам) / взема в свои ръце. 1. Нещо. Заемам се изцяло с някаква работа, започвам изцяло да се разпореждам с нещо, да ръководя нещо. Юрталанката беше проста, глупава и несръчна жена, та за Севда не беше трудно още от първите дни да вземе цялата къщна работа и уредба в ръцете си. Г. Караславов, С, 89. — Много ще те моля, татко, да вземеш черковните и книжовните работи в свои ръце, за да не загаснат пламъците на славянското просвещение. А. Гуляшки, ЗВ, 420. 2. Някого. Подчинявам напълно някого на волята си, накарвам някого да ме слуша във всичко. Пред директора на училището и пред училищното настоятелство Борис каза, че отива да се лекува в Битоля и те му разрешиха две недели отпуск. А щом се яви в четата, Гьоре Павлев веднага го взе в ръцете си. Д. Талев, И, 256. Вземам се (взимам се) / взема се в ръце. Книж. 1. Мобилизирам се, овладявам се, активизирам се, за да извърша нещо. Обезпокоих се, когато Жорж реши да работи върху научните ми открития вместо мен. Самият аз всеки ден възнамерявах да възобновя заниманията си — .., и все отлагах. Сега се взех в ръце и пристъпих към изучаването на Жорж. Г. Величков, НУ, 187. 2. Съвземам се, възстановявам се от нещо преживяно. Ти тръскаш глава, мъчиш се да се отървеш от обърканите мисли, от кошмарите, които пъкат непрекъснато и те замайват, пречат ти да се вземеш в ръце. Др. Асенов, ТКНП, 299. Вземам си / взема си очите в ръце. Диал. Упътвам се, отправям се нанякъде. Вземам (взимам) / взема хляба от ръката на някого. Разг. Отнемам възможността на някого да работи и да се издържа. Вземам си (взимам си) / взема си хляба в (на) ръката (ръцете). Разг. Ставам способен да се издържам, сдобивам се с професия, от която печеля и ставам напълно самостоятелен. — Хвани се на работа! Ей на̀, хаджи Пени ще те вземе, че занаят да научиш и хляба си в ръката да вземеш. Д. Немиров, Б, 124. Вися на ръцете на някого; вися на нечии ръце. Разг. Получавам прехраната си наготово от някого, бивам издържан от някого, без да се трудя или да давам нещо в замяна. И тя [Парашкева], като гледаше в земята, тихо и с прекъсване му разправи живота си. Как майка ù натяквала: „Ожени се, та ожени се, в години си, докога ще висиш на ръцете ми?“ А. Гуляшки, Л, 90. Влизам / вляза в ръцете на някого. Разг.; Влизам / вляза в ръце на някого. Диал. 1. Попадам под нечия зависимост, ставам притежание на някого или бивам използван от някого. „Ако московецът дойде в България, той няма вече да я напусне. И тогава завинаги ще пропаднем, а след някоя година и Цариград ще влезе в ръцете му“. С. Радев, ССБ ІІ, 376. Боже, опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще ù засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Елин Пелин, Съч. І, 215. Друго имущество, що беше изобилно у дяда, като овчици, коне, добитък, сичко това влезе в ръце на грабителите. Ил. Блъсков, ИС, 100. 2. Давам възможност на някого да ме залови, бивам заловен от някого. Връзвам / вържа ръцете на някого. Разг. 1. Ставам, съм причина някой да не работи, да не действа, спъвам някого в работата му. — Децата, да, но все пак те ни връзват ръцете. Аз просто съжалявам моята другарка. Тя е лекарка, .., а те ù отнемат цялото време. Н. Каралиева, Н, 58. Бебето ми връзва ръцете и не мога да посещавам редовно лекциите. 2. Правя някого зависим, без свобода за действие, ограничавам възможностите му за действие. — По-добре е да стоим под турският ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно, което ни връзва ръцете и ни прави прости оръдия във време на въстанието, ораторстваше Соколов. З. Стоянов, ЗБВ І, 418. Селяните слушаха внимателно, а мелничарите бяха навели главите си, сякаш обидени от това, че им бяха вързали ръцете. К. Калчев, ЖП, 396. Връзвам си / вържа си ръцете. Разг. 1. Сам си създавам пречки, препятствия в работата си, сам се лишавам от възможността да действам. Я сметни колко струва този инвентар, едрият и дребният — на цялото село сме го събрали тук. Нали като го прахосаме, сами ще си вържем ръцете утре и ще се чудим и маем що да правим ? Б. Обретенов, С, 163. Ако не направим каталог, сами ще си вържем ръцете и няма да можем да подредим документацията. 2. Изцяло съм отдаден на някаква работа, която ме ограничава и не мога да върша друго. Така си вързах ръцете с този проект, че не мога на един концерт да отида. В ръцете на някого; в нечии (някакви) ръце, с ъ м, н а м и р а м се и под. 1. Лично у някого, у самия него. — А как е дошло това писмо в ръцете на княза? П. Р. Славейков, ПХС, 40. Документацията е в ръцете на ревизора. 2. Във властта на някого, в пълно подчинение от някого. — Сега съдбата ми е в ръцете ти — промълви Кирил. — Една твоя дума пред инспектора, и с мене е свършено. Ст. Марков, ДБ, 226. Отидоха да му кажат, че съдбата на селото е в негови ръце. Й. Йовков, СЛ, 167. Решението на Източния въпрос не е една твърде мъчна работа. То стои в ръцете на подчинените и васалните народи на Турция. НБ, 1877, бр. 69, 268. Артилерията не само не ще бъде в техни [на въстаниците] ръце, ами ще разгроми всичко. П. Здравков, НД, 214. 3. Под влиянието, ръководството на някого. Да, някога те, учениците, бяха в ръцете на учителя, доверяваха му се и го обичаха. Сп. Кралевски, ВО, 100. 4. Под грижите и вниманието на някого, при личното участие на някого. В нейните ръце аз съм проходил и рано съм проговорил, така що тя [мащехата] ме считаше като свое чедо. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 28. Гунка ходеше по двора, .. и впиваше поглед към далечния бял град. Там е то, милата ù рожбица — расте в чужди ръце, без майчина реч и милувка. Г. Райчев, ЗК, 228. Вървя ръка за ръка. Разг. 1. Неразделно съм свързан с някого, действам съвместно, единодушно с някого. Лирикът и епикът в тези разкази не само вървят ръка за ръка, но и взаимно се допълват. Лит. XI кл, 340. 2. За нещо — тясно, неразделно съм свързан с нещо, съпътстван съм от нещо, проявявам се заедно с нещо. Аз вече не плачех. Мислех за брат си. И чувах как шумоли телеграмата .. И разбрах, че на този свят и радостта, и тъгата вървят ръка за ръка. К. Калчев, ПИЖ, 51. Вързан в ръцете. Разг. Който е непохватен, несръчен. — Пък аз съм страшно вързан в ръцете — не мога кола със сено да ударя! Елин Пелин, Съч. І, 217. Вързан в ума и ръцете. Разг. Некадърен, неспособен, непохватен, който не може да се справи с трудностите в живота. Навремето дядо ми имал пет златни наполеона, ала нали бил вързан в ума и ръцете, нищо не предприемал, а така ги стискал под възглавницата, види се, за да го топлят, когато спи. Кр. Григоров, ОНУ, 109. Не може да се разчита, че ще ти свърши работа, като се знае, че е вързан в ума и ръцете. Вързани ми са ръцете. Разг. Не съм свободен, независим, нямам свобода на действие; ограничени са ми възможностите на действие. Философски ако и да говориш, но като си сиромах — вързани са ти ръцете .. и за нищо се не слуша твоята дума. У, 1871, бр. 22, 352. Гледам в ръцете някого за нещо. Разг. Очаквам да получа нещо от някого, чакам някой да ми донесе нещо. Никой не го запита как е прекарал деня, уморен ли е, или е гладен. И децата, които други път го гледаха в ръцете за армаган, сега стояха настрани, неловко смълчани. И. Петров, МВ, 97. Гледам на ръцете на някого; гледам на нечии ръце. Остар. Разчитам на някого да ме изхранва, издържа. Тежко му е [на баща ми] да ни прехранва, защото бяхме единадесет души вкъщи и шестнадесет на дюгена и всинца гледахме на неговите ръце. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 98. Горе ръцете! Предай се, не се съпротивлявай (категорична заповед при залавяне на някого). — Предупредих ви да не мърдате! Горе ръцете или ще стрелям! К. Калчев, ЖП, 393. По лицето на водача се изписа колебание, но само за миг — след това той изведнъж вдигна автомата си и сухо заповяда: — Горе ръцете! П. Вежинов, НС, 197. Гуждам / гудя на ръка някого. Остар. и диал. Използвам някого, служа си с някого за някаква цел. Ние тряба да гудим среща им противници, които да подкопат това доверие, което имат селените към старите, а за такива противници ние тряба да гудим на ръка селските учители. Ил. Блъсков, КУ, 28. Гуждам / гудя ръка. Остар. и диал. 1. На нещо. Обсебвам, присвоявам нещо, ставам негов собственик. 2. На (върху) някого. Отнемам свободата на някого; залавям, задържам. След като заградиха добре вратнята, те гудиха ръка връх княгинята и връх Ирла. Ив. Адженов, ВК (превод), 125-126. Гъз без ръце. Диал. Ирон. Човек, комуто нищо не приляга, много непохватен, несръчен. Давам / дам в ръцете някому нещо. Разг. Предоставям някому нещо без труд, без усилие от негова страна. Няма да ти го дадат в ръцете, и ти малко трябва да се потрудиш. Давам / дам го с ръце, вземам го с крака. Диал. За нещо, което съм дал временно за ползване и което трябва сам да търся, за да си го получа обратно. Давам / дам коз в ръцете на някого. Книж. Самият аз ставам причина с поведението си да се каже, мисли или направи нещо, което не е в моя полза. — Как? .. Нищо ли няма да направите? — глухо попита представителят на патриотичните работници. — С това излагате комитета на безпартийните и давате коз в ръцете на комунистите. Д. Димов, Т, 218. Давам / дам (предлагам / предложа) ръката си на някого. Правя предложение за брак. Мария, за да запази властта, отваря вратите на обсадения град Ивайлу, предлага му ръката си и се венчава за него. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 14. Аз и досега се не отказвам от това, щото съм желал някога си да направя, аз и сега ѝ давам ръката си и искам да я нарека моя жена. Л. Каравелов, Съч. ІV, 108. Покъртен от злочестината на мис Рид, .., и поведен от старата си за нея любов, Франклин ѝ предложи ръката си. Злочестата жена пристана на поканата с радост. С. Бобчев, ЖФ (превод), 44. Давам ръка. Диал. За нещо или със следв. изр. със съюз д а. Спомагам, благоприятствам за извършването, осъществяването на нещо. Те [светкавиците] показваха, че времето ще се задържи хубаво и селяните се радваха, че Бог им дава ръка да приберат това, което беше народила земята. Ил. Волен, МДС, 95. Давам се / дам се в ръцете на някого. Разг. Оставям се да бъда заловен, да бъда пленен. Войникът не се даде в ръцете на неприятеля. Δ Младият юнак не се даде в ръцете на врага. Давам / дам хляб<а> в ръцете (ръката) някому. Разг. Обикн. в св. 1. Научавам някого на занаят, помагам на някого да се сдобие с професия. Имаше много ученици, на които беше дал хляба в ръцете. 2. Давам работа на някого, осигурявам му възможност да си изкарва прехраната. Трябва да му дам хляб в ръцете, пък тогава да се отдели от нас. Далеч ми стига ръката. Разг. Притежавам много средства, много съм заможен, богат, състоятелен. — Утре ще раздам на всички сиромаси в града по две кофи жито. Врявата отново се оживи. — Ще го направи. — Далеч му стига ръката. Т. Харманджиев, Р, 173. Той има дялове в няколко големи фирми, както гледам, далеч му стига ръката. Да се кръстиш (прекръстиш) с двете ръце; да се кръсти (прекръсти) човек с двете ръце; да се кръстиш (прекръстиш) с лява<та>ръка; да се кръсти (прекръсти) човек с лява<та>ръка. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно; да се чудиш и да се маеш. И току избухна [старата Глаушева] с голямо огорчение, взе да се кръсти едно след друго: — Господи, боже мой, Богородичке, майчице .. Да се прекръсти човек с лева ръка! .. Що става с вас, вие загубихте веке и срам, и чест. Д. Талев, ПК, 255. Да се позлати (да е позлатена) ръката на някого; да се позлатят (да са позлатени) ръцете на някого. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на благодарност или одобрение, похвала към някого за нещо. Возил се днес за пръв път с рейсова кола до града .. — Бря, бряаа! Хубаво нещо, безценно нещо! Да му се позлатят ръцете на този, който го е измислил. Чудомир, Съч. I, 214. — Да му се позлатят ръцете [на кошничарчето] — рече тя. — У наше село .. не расте ракита. А кошница трудно ще намериш. Ще се радва моята Пенка. Кр. Григоров, ОНУ, 88-89. — Да му е позлатена ръката на Ивайла. Той ни е упованието. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 10. Да ти изям ръцете. Диал. Пренебр. 1. Казва се на някого, който ходи с нечисти, мръсни ръце. 2. Казва се на някого, който разваля нещо, вместо да го направи. Длъжки ми са ръцете. Разг. Крадлив съм, имам навик да крада. Някой се пообади, че и ръцете на Маврата били длъжки. И не стана Костадин пазач на кооперативните лозя. М. Кюркчиев, ВВ, 101. Добра ми е ръката. Диал. С лекота извършвам това, което съм започнал, удава ми се работата. Долу ръцете от някого или от нещо. Книж. Възглас, с който се иска оттеглянето на чужди войски, чужда власт отнякъде. Долу ръцете от Виетнам! Държа в ръцете си някого или нещо. Разг.; Държа в (с) ръка<та си> някого или нещо. Остар. В моята власт е някой или нещо, в пълна зависимост е от мене, напълно ми е подчинен. Да ви представя, .., кмета на с. Шугово и главния учител. Наши хора, .., държат цялото село в ръцете си. Чудомир, Избр. пр, 58. Този млад свещеник, .. с ум лукав и остър, хипнотизираше населението в тая околия и го държеше в ръката си. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 115. Държа (имам) коз в ръцете си. Книж. Имам предимство в нещо, имам основание за нещо. Някои се опитваха и да го иронизират. Бурназов разбра, че за да се държат с него така дръзко, те имат в ръцете си голям коз — жътвата. И. Петров, МВ, 170. Държа под ръка някого или нещо. 1. Разг. Имам на разположение някого или нещо, мога всеки момент да разчитам на някого или да ползвам нещо. Като смяташе да държи Франклина всякога под ръка, министерството беше намислило да го задържи. С. Бобчев, ЖФ, 98. 2. Остар. В моята власт е някой или нещо. Сърбите са държали под ръка тъдявашни някои места, .. макар че Стефан Урош ІІІ и син му Дуилан са обсадили само Ниш. Ив. Вазов, Съч. ХV, 75. Дясна ръка, с ъ м, с т а в а м на някого. Разг. Пръв, най-добър помощник (съм, ставам) на някого. Той се казваше Продан и бе отрок, ала беше станал дясна ръка на болярина, много приближен на господаря си. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 227. — На тебе, .., съм хвърлил око отколе и ще те направя помощник. Дясна ръка ще ми бъдеш. А. Каралийчев, СР, 74. Едно на ръка. Разг. Несъмнено, безспорно, напълно определено, ясно. По-ниският, .., се оплака, че синът му имал поправителен изпит в града. .. — Трябва да занесеш една дамаджана с олио на учителя. .. — Туй едно на ръка. П. Вежинов, ЗНН, 139. — Ти брат, ти баща. .. И аз имам нужда, брате. .. Гюлчето замълча. Потта потече по лицето му. — Ама що — да не си свършил парите? — А бе, то едно на ръка. Ц. Церковски, Съч. III, 234. Женска ръка. Разг. Жена, жени. В кухнята още на другия ден пролича, че там пипа женска ръка. Вред беше станало прибрано, угледно. Г. Райчев, ЗК, 207. Щом влезеше в нея, [гостилницата] личи си, че тука има чистота, и уред, че тука пипа и вяща женска ръка. Т. Влайков, Съч. II, 43. Закършвам / закърша ръце. Разг. Изпадам в състояние на отчаяние, започвам да се вайкам, да се притеснявам силно за нещо (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). Безпомощно закършила ръце девойката и проронила три сълзи. А. Каралийчев, СР, 109. Погледна майка си и отново се разжали, закърши ръце. К. Петканов, В, 186. — Ах, Боже, ах, Боже! — закърши ръце под завивката госпожа Дена, ужасена и отчаяна. — Ами сега, ами сега? Елин Пелин, Съч. ІV, 200. Играчка съм в ръцете на някого, нещо. Напълно съм подчинен на някого, нещо, който (което) се разпорежда с мене, когато му е удобно, както му се иска. На сляпа воля аз в ръцете съм тесто / и както тя си ще за своя цел ме мачка. .. / на тъмна воля аз в ръцете съм играчка! П. П. Славейков, КП ІІІ, 183. Студентът е станал играчка в ръцете на ръководителя на проекта. Извивам / извия ръцете на някого. Разг. Задължавам, заставям някого да приеме моите искания и да постъпи според моята воля, желание. Общината трябвало да участва в строителството на инсталацията, за да отпадне възможността частният инвеститор да ù извива ръцете. Мон., 2006, бр. 2471 [еа]. Неумелите опити на трите корпорации да намалят пораженията върху имиджа си, като извиват ръцете на редакционните екипи, предизвикаха остра критика. Кап., 2005, бр. 21 [еа]. Измивам си / измия си (умивам си / умия си) ръцете. Разг. 1. Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо. — Твоя работа! Аз си измивам ръцете. .. Заведи ги където щеш, па отговаряй. Др. Асенов, СВ, 65. Пишем ново писмо, .. Пишем го не толкова да оправим работата, колкото да си измием ръцете, да отправим въпроса „горе“. П. Незнакомов, СНП, 15. — Не може! — думаше секретарят и клюмаше значително. — Не може? Е добре, тогава осъди го ти! Умивам си ръцете. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 7. 2. С някого, с нещо. Прехвърлям върху другиго отговорността за нещо, оправдавам се с някого за нещо. — Това е отвратително, другарю Спасов! … — Кое? — сепна се слисаният Спасов .. — Това, дето стоварваме всичката вина на седмия коловоз .. Не бива с него да си измиваме ръцете. Трябва да се стягаме. М. Марчевски, П, 179-180. Пинтов пък беше уверен, че Касаветов ги лъже, ще им пипне паричките и ще си умие ръцете — военните ще ги осъдят на смърт и ще ги разстрелят. Г. Караславов, ОХ ІІ, 288. — Я после дъщеря му Ирина да заговори в черква или в читалището и да каже на селяните кой е предал баща ù на турците, къде ще се дяваме тогава .. — За такива миризливи ли работи ни викате нощем да си оставяме работата! — Искате с нас ли да си умиете ръцете пред селяните. Зл. Чолакова, БК, 66. Изплъзвам се / изплъзна се от ръцете на някого. Разг. 1. Успявам да избягам от преследване, от плен, арест и под., не се оставям да ме заловят, спасявам се. — Аз съм съдия-изпълнител. .. Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Няколко пъти го гоня, а все се изплъзва от ръцете ми. Елин Пелин, Съч. І, 45. 2. Неусетно се измъквам, освобождавам се от нечие влияние или власт. Старата виждаше: Иван се изплъзваше от ръцете ù. Той не я слушаше вече, ходеше дето си искаше, правеше каквото си знаеше. Г. Караславов, Тат., 216. 3. Не мога да остана или да стана владение, собственост на някого. Още в края на първия месец страхливо се гушеха в джеба ми последните сребърни монети и аз с тъпо отчаяние гледах как те се изплъзват от ръцете ми. Стр. Кринчев, СбЗР, 342. Чаушът най-напред побледня от страх, после позеленя от яд. Голямата награда се изплъзваше от ръцете му. М. Марчевски, П, 82. Изпускам (изпущам) / изпусна кокала от ръката си. Диал. Загубвам някаква доходна служба, работа или положение. Изпускам (изпущам) / изпусна комата от ръцете си. Разг. Оставам без препитание. — Препирахме се пак, наистина, но за общото .. А сега — кой как да се нареди в общата бъркотия, за да не изпусне коматя от ръцете си. Ст. Чилингиров, ХНН, 141. Изпускам (изпущам) / изпусна от (из) ръцете си. Разг.; Изпускам (изпущам) / изпусна от (из) ръце. Остар. и диал. 1. Някого. Не успявам да хвана или да задържа някого в плен, арест и под., оставям го да се изплъзне, да избяга. И Нако зачака търпеливо, внушавайки всеки час на водачите на изтребителните отреди, че са изпуснали из ръцете си най-опасния и кръвожаден метежник на Борово. Кр. Велков, СБ, 142. 2. Някого. Преставам да имам власт, влияние над някого. Лазар се изплъзна от ръцете ù. Някак и тя самата го изпусна от ръцете си. Лазар беше умен, добър, силен и тя повярва, че като му даде по-голяма свобода — той няма да я изостави. Д. Талев, ПК, 327. 3. Нещо. Не успявам да запазя нещо, което е имало възможност да притежавам, да имам. — Ясно е, че Партията тук е изпуснала положението от ръцете си. — А защо мислиш така? .. — Защото наближава средата на ноември, а кооперативният блок, .., стои незасят. А. Гуляшки, МТС, 106. Наистина, тази Виолетка е много недосетлива. Тя изпусна от ръцете си милиони, милиони, милиони. Д. Кисьов, Щ, 186. След прокламацията на Стамболова и ултиматума на Муткурова детронаторите бяха слисани и постепенно изпуснаха из ръцете си всяка власт. С. Радев, ССБ ІІ, 119. — Няма земя за всички. Нали затова купихме Елнъзач? Но, както ми изглежда, ще я изпуснем из ръце. К. Петканов, СВ, 188. Изтръгвам / изтръгна от (из) ръцете на някого. Разг. 1. Някого. Избавям някого от онзи, в чиято власт се намира; отървавам, освобождавам, спасявам. — Магда е лоша жена — проклета жена — тя .. тя ще ме погуби. Слушай, .., напусни този човек — ела, аз ще се грижа за тебе — ще те обичам — само ти можеш да ме изтръгнеш от ръцете ѝ. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 95. 2. Нещо. Изземвам, отнемам нещо, което е било притежание на някого или във властта на някого. Той реши да отстрани бедата от Лечева и от себе си, като изтръгне документите из ръцете на правосъдието. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125. — Всичко друго засега е в ръцете на врага. Трябва да му го изтръгнем от ръцете. Х. Русев, ПС, 128. Изтръгвам се / изтръгна се от ръцете на някого. Разг. Избягвам от някого, от когото съм заловен, пленен; спасявам се, отървавам се. През ония страшни дни сърцето се късаше от мъка и за Лена, защото още не знаеше, че Лена е прехвърлила границата и се е изтръгнала от ръцете на убийците. А. Каралийчев, НЧ, 155. Имам две леви ръце; с две леви ръце съм. Разг. Много съм несръчен, непохватен. Имам приятел, който е с две леви ръце. Имам дълга ръка1; имам дълги ръце1. Разг. Крадлив съм, имам навик да крада. — И знаеш ли? — дълга ръка има Андрея, краде. .. Аз пари нямам, ама дето съм скатал нещо, .. той ги взема, той ме краде! Й. Йовков, Б, 58. Имам дълга ръка2; имам дълги ръце2. Разг. Заможен съм, добре съм материално. Имам златни ръце; със златни ръце съм; златни ми са ръцете. Разг. Много съм сръчен, похватен, майстор съм в занаята си, в професията си, много хубаво работя. Пред очите на Петър лежеше съвсем нова, прясно лакирана академична лодка четворка, тънка и елегантна, изпипана с майсторска ръка. — Прекрасна! — възкликна възхитено той, .. — Златни ръце имаш ти, бай Алекси, златни! В. Райков, ПВ, 31. — Кой ти прави мотики, брадви и сърпове? Кой ги точи и калява? Може ли селото да живее без коравите ръце на бай Уско? — Що е право — право е! Златни ръце има човекът! П. Здравков, НД, 157-158. — Никакво уволнение, никакъв край! — разгорещи се дядо Мито. Ти отново ще стъпиш на краката си, .. Имаш златни ръце. Сп. Кралевски, ВО, 43. Имам лека ръка; лека ми е ръката. Разг. 1. Лесно завършвам това, което съм започнал, върви ми, спори ми в работата. — Дошъл съм да ви бъда първият купувач. Ръката ми е лека, кадемлия. Д. Спространов, С, 118. Стана дума кой пръв да хвърли семе. .. Едни диреха с очи кой има лека ръка. Кр. Григоров, Н, 96. 2. Удрям леко, не много силно, поради което не боли много. Имам на ръка нещо. Разг. Разполагам с нещо или с някого и всеки момент мога да го използвам. Беше видял в долната махала отвъд баира, по пътя за мината, едно момиче и знаеше, че трябва да има нещо на ръка, ако рече да се ожени. Вл. Полянов, БВП, 18. Ние пазехме най-строга конспирация при нашата просветна работа. Врагът можеше да знае, но не биваше да има доказателства на ръка. Ем. Манов, ПЯ, 99-100. Имам ръка в нещо. Остар. Замесен съм в нещо, взел съм участие в нещо. Всички стоят, та мя гледат и се смеят! Ще видим, че всички имат ръка в таз кражба. За това няма съмнение! М. Балабанов, С (побълг.) 136. Имам тежка ръка; тежка ми е ръката. Разг. 1. Бия много силно, много болезнено. Пази се само да не те ударя, че не знаеш колко тежка ръка имам. Δ Не посягай на момчето, твоята ръка е много тежка. 2. Не ми спори работата, не ми се удава лесно, нямам успех, сполука. Тежка му е ръката, каквото и да хване, все не му върви. Имам широка ръка; широка ми е ръката. Разг. Не жаля средства, харча много, прекалено щедър, разточителен съм. Сега ръката ù [на Панайотка] стана още по-широка към бедните жени и името ù все повече растеше из града. Д. Немиров, Б, 163. Много пари е спечелил, но ще ги похарчи бързо, че има широка ръка и не ги пести. Искам ръката на някого. Разг. За мъж — правя предложение на жена за брак. Те [момичето и момъкът] се виждали за пръв път при церемонията, когато сватовете на момчето отивали да искат ръката на момичето. Ал. Гетман, ВС, 109. Тя е разпитвала добре за секиго, който би се появил да иска ръката на първата ѝ, вече за женене, дъщеря. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 10. Като без ръце. 1. В съчет. с р а б о т я, п и п а м и др. Несръчно, неумело (работя, пипам и др.). И Зина остава сляпа с едното си око! А още по-зле било за нея, че тя, заслепена в ума и като без ръце, не умеела да се закърпи. У, 1870, бр. 1, 46. Днес майсторът работи като без ръце — нищо не е както трябва. 2. В съчет. със с ъ м. Притеснен в работата си, безпомощен (съм), обикн. поради отсъствието на някого, на когото разчитам. Без своя помощник той беше като без ръце. П. Вежинов, ЗЧР, 172. Без съдружника си аз съм като без ръце. Като дланта на ръката си; като пръстите (петте пръста) на ръката си зная (познавам) нещо. Много добре, в най-големи подробности, напълно, детайлно зная (познавам) нещо. И тримата поеха бързо нагоре в безкрайната и пуста планина, която старият партизанин познаваше като дланта на ръката си. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 377. Против новото правителство бяха всички честни и работливи хора, които Гърмелов познаваше като петте пръста на ръката си. Г. Караславов, ОХ ІV, 254-255. Като с ръка вземам / взема (махвам / махна, отнемам / отнема) нещо. Разг. Много лесно, изведнъж правя да намалее, да изчезне (болест, болка). Баба подробно разказва как бе излекувала детето си от треска, как го бе къпала с варени орехови листа, как тези листа взели като с ръка болката от детето. И. Петров, ПР, 51. Ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка, Господ да го поживи. Г. Караславов, СИ, 18. — Еех, да е жива леля Ненка! — въздъхна Вида Мариница, .. — ще го напуши [детето] с буренец и ще му махне болестта като с ръка. Ил. Волен, РК, 51. Кога <ли> стана кюмюрджия, кога ли му ръце почерняха. Разг. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой започне да се големее, да се стреми към нещо, което не му подхожда. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, .., хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Хм, оно, истина, дума се: кога ли стана кюмюрджия, кога ли му ръце почернеха? М. Георгиев, Избр. разк., 58-59. Кръстосвам / кръстосам ръце. Разг. 1. Бездействам, стоя без да работя, без да върша нищо. 2. Не предприемам нещо за постигането на някаква цел, отказвам се да се боря за нещо. Ръцете не кръстосвай пред бедите. / По̀ лют ли е врагът — по̀ мъж бъди. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 195. Кръстя ръце. Диал. Бездействам, стоя без да работя, без да върша нищо. От месец повече живеят [арнаутите] в хана, .. От заран до вечер кръстят ръце, а парите им текат из крачолите. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 487. Работехме само през топлия сезон, а зимата кръстехме ръце. ВН, 1959, бр. 2497, 2. Кърша (чупя) ръце. Разг. Отчаян съм, не знам какво да правя, вайкам се (обикн. като давам външен израз на чувствата си със съответния жест). — Казвам ти — ще укрият зърното! — упорствуваше Лазар. — С коне ще вършеят, като балканджиите, та никой да не им узнае добива! А после, като ги притиснем за нарядите, ще вземат да кършат ръце: — Нас за семе не ни стига, а вие наряди искате! А. Гуляшки, СВ, 169. Иванка съвсем се обърка и посърна. За децата ли да се грижи, или за падналия изведнъж тежко болен баща. Тя чупеше безпомощно ръце и въздишаше объркана и скръбна край леглото. П. Здравков, НД, 104. — Няма да ви увисна на шията. .. И моля ти се без сълзи и ридания — погледна тя с погнуса майка си, която плачеше и чупеше ръце. М. Грубешлиева, ПП, 300. Къси ми са ръцете. Самост. или за нещо. Разг. Не съм в състояние да направя нещо, не е по силите ми, по възможностите ми. — Ти много да не знаеш, че .. — Къси ти са ръцете за такава работа, брат. Затова по-добре не се заканвай — посъветва го Тинчо. П. Проданов, С, 103. Левак с двете ръце. Разг. Съвсем непохватен, несръчен човек. Лежи на ръцете ми; лежи на моите ръце нещо. Разг. Длъжен съм да се грижа за нещо, да се занимавам с нещо, да направя нещо. Наистина всичко сега лежи на твоите ръце. Но Здравко ще бъде край тебе, ще ти помага. Цв. Ангелов, ЧД, 6. Ловя змиите с людски ръце. Остар. и диал. Използвам друг при извършване на опасна и рискова работа, която ще ми донесе облага. Ляга / легне на ръцете ми; ляга / легне на моите ръце. Разг. Бивам натоварен със задължения, грижи за някого или за нещо. Майка му, стрина Митра, беше прехвърлила четиридесет и петте и макар полската работа да лягаше повече върху нейните ръце, беше все още запазена. Кр. Григоров, Р, 52. По време на войната в селото имаше съвсем малко мъже. Цялата полска работа беше легнала на ръцете на жените. Й. Радичков, В, 86. Махвам / махна <с> ръка на нещо или на някого. Разг. Преставам да се интересувам от някого или нещо, преставам да се грижа, да се старая да постигна нещо или изпадам в безразличие към някого или нещо. Той тури точка на по-нататъшната си обиколка и махна с ръка на всичко. Ив. Вазов, Съч. VІ, 214. Още щом стъпва в България като представител на революционното съзаклятие, прямодушният Гоце махва отвратен ръка на всяка дипломация и оставя Гьорча Петров да хитрува с министри и с върховен комитет. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 196. Маша (маши) в ръцете на някого; маша (маши) в чужди ръце. Разг. Човек, който бива използван за постигане на чужди цели. Той вършеше онова, което му внушаваше или заповядваше Бойчански, и сега не се стесняваше да показва на другите, че е бил маша в чужди ръце. И. Петров, МВ, 160. — Сиромах ли си, приятелю, спукана ти е работата. Все ще те лъжат, все на другите маша в ръцете ще си. Елин Пелин, Съч. ІІ, 76. Минавам / мина (преминавам / премина) в ръцете на някого. Разг. 1. Ставам притежание, владение на някого. Крепостта [Бабини Видини кули] е преминавала в ръцете на най-различни народи. ВН, 1958, бр. 1997, 4. 2. Добивам власт, управление, контрол над нещо. Бунт! На сутринта крайцерът трябваше да премине в ръцете на ревкома и моряците. Д. Добревски, БКН, 179. 3. За власт, управление, контрол — започвам да се изпълнявам, да се упражнявам от друг субект. Съобщаваше се на селяните от Борово, че от днес държавната власт в цялата страна минава в ръцете на работническо-селското правителство. Кр. Велков, СБ, 133. Кралят на Ерусалим умира. .. След него кралската власт премина в ръцете на Анжуйския граф, наскоро пристигнал от страната им по море. Л. Гоцева, КП [еа]. На 10 януари 1913 г. обаче в Цариград беше извършен военен преврат и властта премина в ръцете на младотурците. ВИС, 2006, кн. 4 [еа]. Минава / мине през ръката (ръцете) ми; минава / мине през моята ръка (моите ръце). Разг. 1. Изработвам, извършвам, направям, подготвям нещо. Аз му подготвих избраните съчинения. Всичко през моите ръце мина. Голяма работа му свърших. Ст. Даскалов, ЕС, 128. А майсторка беше кака Въла на погачите, както що беше майсторка и на баниците, и на всичко, що мине през нейна ръка. М. Георгиев, Избр. разк., 284. 2. В непосредствен досег, в контакт съм с някого за известно време, във връзка с някакъв вид работа, ангажимент и др. — Много-много не ме закачай, да не загубиш и главата си някой ден. Ти си храбрец, но мене не ме е страх. Много юнаци като тебе са минавали през ръцете ми! К. Петканов, МЗК, 292. 3. Притежавам нещо (обикн. пари или друг вид имущество) за известно време. Не че не са минавали през ръката ми пари — минавали са, ама думата ми е, че там, когато ти потрябват, бръкнеш — няма! Ал. Константинов, Съч., 203. Минавам (вървя) от едни ръце в други; минавам (вървя) от ръка на (в) ръка (от ръце в ръце). Разг. 1. Последователно съм вземан ту от един, ту от друг за кратко време. Общо възбуждение — биноклите минаваха от ръка на ръка. Беше Ирландският бряг. Г. Белев, КВА, 340. Другите се струпаха и с жадно любопитство загледаха кръста, който сега вървеше от ръка на ръка. Й. Йовков, Разк. І, 110. 2. Последователно бивам използван или ставам собственост ту на един, ту на друг. Два-трите екземпляра [от книгата], колкото са останали в местното читалище, постоянно вървят от ръка на ръка. Ст. Станчев, НР, 62. Мина ми в (на) ръка<та>. Диал. Удаде ми се благоприятна възможност да се справя с някого. — Ах, да може да ми мине в ръка онзи разбойник, Пеюва син, ще го науча. Й. Йовков, Разк. ІІ, 151. — Клетва съм давал, сине, — клетва съм давал честно да пазя и ще ми минеш ти тая нощ на ръката, за да те науча как зян струва хорската мъка! — процеди през зъби той. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 14. Мърся си ръцете. Разг. Извършвам някакво непочтено, нечестно дело, престъпление или вземам участие в нещо нечестно, в някакво престъпление. А после още повече се озлоби, когато ме оклеветиха в съда, че уж съм имал някаква работа с жена му. Глупости, аз ще си мърся ръцете с една пачавра. К. Калчев, СТ, 256-257. — Къде е сега Стайко Угрипката? — Имай търпение, не бързай! Не ти позволявам да си мърсиш ръцете с неговата кръв. Той е моя жертва. Остави аз да отмъстя за баща ти и за всички ви. К. Петканов, П, 37. На бърза ръка. Разг. Набързо. Еньо заведе булката си в новата къща, която, макар и недовършена, постегнаха на бърза ръка. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 136. — Искате ли да ви разточа баница на бърза ръка? К. Петканов, ЗлЗ, 243. На една ръка разстояние (с ъ м, н а м и р а м с е, с я д а м и др.). Съвсем близо (съм, намирам се, сядам и др.). Добрек .. се засмя. Жертвата беше на една ръка разстояние от него. Дълго време той я беше преследвал. Л. Велчев, ТО (превод) [eа]. Мокра гора и Кустендорф се намират на една ръка разстояние от границата с Босна и Сараево. Тема, 2009, бр. 5 [еа]. Намазвам / намажа ръцете на някого. Диал. Давам подкуп на някого. На ръка. Разг. За пари, сума — в брой. — Ама тяхната [на чиновниците] е лесна: дойде тридесет и първо число и трак парата на ръка. В. Нешков, Н, 387. Да затвори дюкяна, да научи занаята по европейски или да стане кърпач. Първото малцина ще направят не само защото са привикнали с една работа, .., а и защото — каквото друго да залови човек, трябва да има пари на ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 139. Натопявам си (натапям си) / натопя си ръцете. Разг. Намесвам се, меся се в нещо и с това поемам отговорност. „Какво пък, нека ме отзоват. Да се махна по-скоро оттук, щом никой не иска да си натопи ръцете. Ай, какво племе! Всеки бяга от отговорност, пък държавата да се оправя сама. Подлеци!“ Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 499. Натопявам си (натапям си) / натопя си ръцете в благината. Разг. Възползвам се от някаква облага, извличам полза от нещо. Стоица. И тоя с брадичката. .. Завчера два часа ме убеждаваше, че ако в правителството дадат две кресла, .., те ще спасят и кабинета, и авторитета на вожда и България. .. За тях е важно едно, да натопят ръце в благината. Н. Каралиева, РП, 69. Не си поплювам на ръцете (на ръката). Разг.; Не си плювам на ръцете (на ръката). Диал. 1. Действам твърдо и решително, без колебание и страх. — Или брат му, на когото чергата още си стои в затвора, ще да е сторил това, или онзи, Скокльо, който също не си поплюва на ръцете и е готов на всичко за свата си. Б. Обретенов, С, 210. 2. Не се боя от трудности, залавям се без колебание с трудни задачи. — Почнали сте вършитба, а? — Почнахме, зер! — Поглади брадичката си Трифон. — Ами! Не си поплюваме на ръцете ние. А. Гуляшки, СВ, 41. 3. Безжалостен съм, не проявявам милост и снизхождение. — А пък обичам честните българи — добави калугерът. — За безчестните и аз като Бачо Киро .. Той не си поплюва на ръцете, вие го знаете. Д. Марчевски, ДВ, 32. Не съм хвърлил камък за някого, нещо да ме заболи ръката. Диал. Не ми е мил(о), не го ценя, защото не ми струва труд, не съм полагал грижи за него. Нося на ръце някого. Осигурявам добър живот на някого, като му отделям голямо внимание и грижи. — Сиромах съм, но ако бях на Младеново място, жена като тебе цял живот на ръце щях да я нося. К. Петканов, БД, 165. — Ние си я знайме Ния — спореше Султана. — Тя, ако искаш да знайш, като царица си живей, моят син на ръце я носи. Д. Талев, ПК, 174. Няма да ми паднат (окапят) ръцете. Разг.; Няма да ми се изядат ръцете. Диал. Обикн. със следв. или с предх. изр. със съюз а к о, к а т о или след повел. изр. Нищо няма да ми стане, никак няма да пострадам (ако извърша действието, означено в следващото или предходното изречение). Обели и тези картофи, няма да ти окапят ръцете. Оставам / остана без ръце. Разг. Много се изморявам от някаква работа. Цял ден съм чистила и вече останах без ръце. Оставам / остана в ръцете на някого. Продължавам да бъда във властта на някого. Селцето [Кревет] било защищавано само от един линеен и един руски батальон, които много пострадали в пазенето ѝ. Известията за това дълго са разноречиви. Според едни от тях, креветските височини си оставали в ръцете на сърбите. СП, 1958, бр. 25, 100. С едно бързо преминуване на Дунав руският генерал Румянцев отдели турския стан на Корлич от Варна, .., щото всичкият стан остана в ръцете на русите. С. Бобчев, СОИ (превод), 149. Оставам / остана като без ръце. Разг. Отнема ми се възможността за нещо, възпрепятстван съм да извърша нещо. Днес не мога нищо да свърша, взеха ми инструментите и останах като без ръце. Оставам / остана на (върху) ръцете на някого. Разг. 1. Издъ̀ржан съм, гледан съм от някого. Детето останало кръгло сираче на ръцете на старата си баба — майката на Робинзон. М. Марчевски, ТС, 138. А сега — разведена .. На ръцете ѝ остава това болно дете… Как ли ще се справи? М. Грубешлиева, ПИУ, 111. 2. Изцяло съм стопанисван, гледан, вършен от някого. Цялата къщна работа остана върху слабите ръце на дядо Маргалак. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 72. Оставам / остана с голи ръце. Разг. Изпадам в тежко положение след претърпяна голяма материална загуба. Аз имам, рече, едного съдружник, който си прахосва сермикът по излишни разноски и, според годишната ни равносметка, току ми се струва, че той остава с голи ръце. У, 1871, бр. 7, 112. Оставям / оставя на (в) нечии ръце нещо или някого. Разг. Предоставям, поверявам на някого, задължавам го да си грижи за някого или нещо, да отговаря за някого или нещо. По-големия си син, Петър, тя бе погребала преди три години. На ръцете на Сребро той остави две невръстни сирачета. К. Ламбрев, СП, 17. — Ето, учителке, на твоите ръце оставям детето си, учи го на ум и разум. Д. Талев, ПК, 243. Всичко на моите ръце оставил. Няма кой да ми помага. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 70. Оставям си / оставя си ръцете. Разг. Пренебр. Извършвам някаква работа много лошо, несръчно, не както трябва. — Моторът му отзад, а предницата забила нос в земята! Направил го французинът, че си оставил ръцете. С. Северняк, ВСД, 118. Оставям си / оставя си ръката. Диал. Извършвам някаква работа много добре, майсторски. — Много ми е на сърце мене таз снахичка! — Каквото пипне, ръката си оставя, пък и към старите почит има. И. Петров, НЛ, 107. От (през, чрез) втора <и трета> ръка1; от (през, чрез) трета ръка1. Разг. 1. За сведения, новини и под. — който не е получен непосредствено, направо от източника. И ето, на гости у този простак поканиха и главния прокурор. Най-противно и обидно беше това, че поканата беше, тъй да се каже, чрез втора ръка. Обади му се по телефона Хаваджиев. Г. Караславов, Т, 5. 2. Не непосредствено, не направо от източника. През втора и трета ръка Гроздан научаваше за законите на Пинтата и се преструваше на нехаен и смел. Г. Караславов, ОХ ІІ, 131. Повечето от данните на медицината, стигнали до нас, са били съставени много по-късно, .. в средата на ІІ хилядолетие пр. н. е. Според учения И. Стучевски това са преписи от трета ръка, от много по-древни медицински книги. Здр, 1969, кн. 1, 20. <От> втора <и трета> ръка2. Разг. Който е с по-низш произход или с по-ниско обществено положение. Както на всички заседания, откак съдеха Джингиби, така и сега пейките бяха изпълнени с разнородна публика. Най-отпред седяха първенците .. По-назад, чак до дъното на залата, седяха хора от втора и трета ръка. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 773-774. Отивам / отида в ръцете на някого; отивам / отида в нечии ръце. Разг. Обикн. за пари или имот — ставам притежание на някого. Честта .. се явила и му рекла: — Человече! Что въздаваш мойте почити на земята, като си на мене длъжен, чтото те обогатих? Ако се промени времето и имането ти отиде в други ръце, не щеш ли тогази да хулиш честта си. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 98. Елмазеното ми пръстенче и то отиде в ръцете на младия грък, който ме хранеше. Св. Миларов, СЦТ, 19. Отивам / отида из (от) ръце (ръка). Остар. Загивам, пропадам. Като видя, че царството му отива вече из ръце, .., той излазя със сетна сила да са запази. Т. Шишков, ИБН, 170. Караказанци уморени от напрегание, йоще и боящец са да не отиде от ръка по-голямата част, предложи да са разреже туй парче [от България] презполовена та чи да го разделят братски. Г, 1863, бр. 1, 2. Откъсвам / откъсна ръката (ръцете) на някого. Разг. Изморявам някого с тежестта си. Аз слизам при Райман да му предам чантата. — Какво има вътре, злато на кюлчета ли? — Откъсна ми ръката. Б. Райнов, НН, 247. — Чакай бе, човече божий, поемни поне килимчето, че ми откъсна ръката. Ал. Константинов, БГ, 43. Чантата е много тежка, откъсна ми ръката. Откъсват ми се / откъснат ми се ръцете. Разг. Много се изморявам от продължителното носене на нещо тежко или от много работа. Носих детето дотук, направо ми се откъснаха ръцете. Откъснали (отрязали) му ръцете, че ги залепили на задника (отзаде) му. Диал. Грубо. За човек, който не умее нищо да върши, крайно непохватен, несръчен, неспособен, некадърен човек. От <по->горна ръка. Разг. Който е заможен, знатен, с влияние. Обрамчени стени, двойни дъбови греди над еркери с профилирани чела, .. — типична възрожденска къща на занаятчии от по-горна ръка. Ив. Коларов, Е, 21. Аз не мога да наброя до пет души, хора от горна ръка, учени и богати, които да са си издигнали гласът на високо, .. и да си казват: „Аз съм такъв и онакъв, аз мисля така“. З. Стоянов, ЗБВ І, 7. От <по->долна ръка. Разг. Който е от по-бедните, по-простите, от по-нисък обществен слой. Първият, който влезе, беше шишкав, червендалест, с дълга вълча шуба и с шушони. Другите трима също бяха облечени добре, но те, по всичко личеше, бяха от по-долна ръка. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 266. Ще забележат читателите, че между моите герои не фигурират твърде начесто ни учени глави, ни тежки търговци, .. ; а прости и обикновени хорица, сè от долна ръка. З. Стоянов, ЗБВ І, 7. От <по->друга ръка. Разг. Различен от някого по произход, социална среда, обществено или служебно положение. — Диамантите са мои! Купих ги с пари от заплатата си. .. Всички правят това, и капитанът също, но той работи с комисионерите, .. нали е от по-друга ръка човек. Н. Антонов, ВОМ, 132. В театралната зала първият ред на балкона беше запазен за хора от друга ръка. Отпускам (отпущам) / отпусна ръце. Книж. Преставам да действам, отказвам се да предприема нещо, защото се чувствам безсилен, отчаян. Соломона най-после беше отчаяно отпуснал ръце и казал: суета, сует! Ив. Вазов, Съч. ІХ, 39-40. Има ръководители на някои предприятия, които вместо енергично да се борят против лошото качество, не само че отпускат безпомощно ръце, но извиняват дефектите със смешни и несъстоятелни доводи. ОФ, 1950, бр. 1823, 2. Отпускам си (отпущам си) / отпусна си ръката. Разг. Посягам да ударя, удрям някого. Ако започнеш да ми приказваш за баща си и братята си, ще си отпусна ръката — заплаши я той и се обърна към стената. В. Нешков, Н, 409. От първа ръка1. Разг. 1. За сведения, новини и под. — който е получен непосредствено, направо от източника. Нито едно биобиблиографско изследване не може да замести сведенията от първа ръка, добити посредством разговор очи в очи. М. Костова, П (превод) [еа]. 2. Непосредствено, направо от източника. Двадесет и пет години след смъртта на Каравелов писателят Константин Величков се среща със съпругата му, за да чуе някои истини за него от първа ръка. Мон., 2006, бр. 2450 [еа]. <От> първа ръка2. Разг. Който е виден, с високо обществено положение. И малко нещо ли е да прекрачиш толкова богаташи и хора от първа ръка в селото, дето се чудеха как по̀ да нагиздят момите си, и да се сватосаш с Юрталана. Г. Караславов, С, 48. Към 1480 година аз май че се бях вече замогнал, та от услугите ми се ползваха някои първа ръка хора — наши едри търговци, дребни благородници и други. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. От ръцете ми изпада / изпадне нещо. Разг. Загубвам, лишавам се от нещо. За съжаление в борбата срещу Ахтунг от ръцете ми изпадна един от най-силните козове — доктор Лилков. Той се разболя внезапно .. Така аз останах без сигурна опора. П. Вежинов, ЗНН, 11. <От> трета ръка. Разг. Който е съвсем низш по произход или по обществено положение. Музиката засвири полка. .. Отначало никой не се реши да танцува, но след няколко минути излезе една двойка, после още една. И двете двойки бяха хора от трета ръка. Никой от хайлайфа не взе участие в полката. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 233. Очи пълни, ръце празни. Разг. Употребява се, когато някой само гледа, но не може да има, да притежава нещо, което много харесва или желае. Като прочетеш книгата, ще ти доведе ли някое момче? Е, щом няма — остави се. Дето викат, пълни очи, празни ръце. Кр. Григоров, Р, 151. Падам / падна в нечии ръце; падам / падна в ръцете на някого. Разг. 1. Бивам заловен от някого. Изведнъж издига се един последен вик към небето и след няколко минути шейсет хиляди старци, жени и деца .. паднаха в ръце на победителите. Д. Попов, СбРС (превод), 34. И съвсем естествено бе също туй, .. че малодушното отстъпление без заповед се наказваше със смърт и че ранените, .., трябваше да се застрелят сами, за да не паднат живи в ръцете на неприятеля. Д. Димов, Т, 576. 2. Изпадам в състояние някой да постъпва с мен, както той желае; изпадам под нечия власт. Много наши другари и техните близки бяха измъчвани. .. Представям си как бихте разговаряли с мене миналото лято, ако ви паднех в ръцете. Но, както виждате, ние сме силни и затова достатъчно великодушни. В. Нешков, Н, 199. 3. За нещо — бивам взет, завладян от някого или присвоен като плячка от някого. През 1733 година Ломбардия пада в ръцете на съюзниците. М. Бичев, АНВ, 128. Пада ми / падне ми в ръцете. Разг. 1. Предоставена ми е възможност да постъпвам и да се разпореждам с някого, както искам, както преценявам, че е необходимо. — Но понякога те бият за удоволствие .. Особено тогава, като мене и тебе .. — Не като мене — казах аз. — От лекарите май се страхуват .. Защото знаят, че все някой ден ще им паднат в ръцете. П. Вежинов, ЗНН, 33. Те и тримата стоят срещу него с ръце на оръжието си и мълчаливо го гледат. Говорят очите им: — Ако те надупчим с по няколко куршума, макар да сме турци и агалари, пак ще си имаме неприятности, .. Ах, ти мръсно куче гяурско! Ще ни паднеш ти в ръцете друг път. Д. Талев, И, 278. 2. Залавям, хващам някого, обикн. за да му дам заслуженото. — Знам го разбойника! — трепна Герасим при Райковото име. — Отдавна съм се заклел сам да го обеся, ако някога падне в ръцете ми! О. Василев, ЗЗ, 89. — Ей, ти ли си издайникът? Ти ли ни предаде? Виждам те! Дърветата няма да те скрият. Само да ми паднеш в ръцете. Д. Мантов, ХК, 154. — Тъй, тъй. .. Аз от вчера стоя на пусия тук и чакам Зилиакис от Филибе с две торби рубета да ми падне в ръцете, а то какво излезе, на кого налетях. П. Константинов, ПИГ, 75. 3. Придобивам нещо, снабдявам се с нещо или попадам на нещо. — Записахте ли абонати? — За кое? — За детското списание „Чучулига“ .. — Че аз вчера, речи го, съм дошла. Такова списание не ми е паднало още в ръцете. Елин Пелин, Събр. съч. V, 31. Пада ми / падне ми на ръка. Остар. 1. Предоставена ми е възможност да постъпвам и да се разпореждам с някого, както искам, както преценявам, че е необходимо. Но тя ще ми падне на ръка и така ще я нажуля аз нея, та друг път да си свива устата и да не дрънка работи, които не са за нея! Ст. Костов, Г, 97. 2. Придобивам нещо, снабдявам се с нещо или попадам на нещо. Я да ми паднат мене на ръка малко швейцарски франкове, че да видиш. Й. Йовков, ЧКГ, 275. Плюя си на ръцете. Разг. Захващам се усърдно, старателно за някаква работа, дейност. Петимата работници — цялата строителна група на стопанството — и трима войници, които той отклони от ония, които му бе пратил за рудника генерал Белчев, си плюха на ръцете. К. Колев, М, 126. Радостен, .., Петко хлебарят си плю на ръцете, .., юнашки задърпа да помага за събарянето на тополата. Т. Харманджиев, КЕД, 64. — Прав е Пешан! Трябва да си плюем на ръцете и да се разтърчим. Ст. Даскалов, ЕС, 223. Подаваме си / подадем си ръка (ръце). Разг. Започваме да работим съвместно, да извършваме нещо заедно, обединяваме усилията си. Сега те [опозиционните партии] си подали ръка за задружна борба против последното [правителство] през предстоящите столични избори. Бълг., 1902, бр. 525, 2. Подавам / подам ръка на някого. 1. Предлагам помощ, подкрепа, съдействие на някого. Добре, че се намери милозлив човек да го подкрепи, да му подаде ръка — иначе можеше да върти големия чук още двайсет години. Д. Талев, ЖС, 89. — Аз вярвам, че .. Иван Сърмов ще се поправи .. Ние му подаваме ръка, искаме да го измъкнем от блатото, в което е затънал. М. Марчевски, П, 255. 2. Сдобрявам се, помирявам се с някого. Каравелов прие внимателно и сърдечно депутатите. Показа се готов да забрави всички недоразумения с Драган Цанков и отново да му подаде ръка. В. Геновска, СГ, 227. — Вместо да им издърпа ушите — под байрак ги свива... Пищов запряга. — Аз не запрягам пищов, Божиле, а ти подавам ръка. Н. Xайтов, Т, 1962, кн. 1, 76. — Много са християните, а са слаби. Царю, царю, слаби са, че са несговорни. Бъди ти пръв, Йоане Александре, подай ръка за сговор. Ст. Загорчинов, ДП, 495. Подаваме си / подадем си ръце. Съюзявам се с някого, действам съвместно с някого за постигане на обща цел. Ще се боря. Като мене недоволници има още .. Ще си подадем ръце. Елин Пелин, Съч. IV, 175. — Да си подадем ръце, господа! Да се обединим в името на просвещението! Ст. Дичев, ЗС I, 52-53. Подлагам ръка. Самост. или за (заради) нещо. Разг. Прося милостиня. Деца и жени подлагат ръка за залък хляб. К. Странджев, ЖБ, 13. Ръка не подлагаш никому за милостиня, а работиш честно. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 56. Всяко циганско дете, което подлага ръка на улицата, носи в себе си възможността да стане трудолюбив гражданин. ВН, 1958, бр. 2057, 2. Подписвам <се> / подпиша <се> с две ръце. Разг. 1. Давам пълното си съгласие, уверение, одобрение, подкрепа за някого или нещо; гарантирам. — Как очернят човека! — той [шофьорът] възприемаше несправедливостта към дребния снабдител като заплаха и за себе си. — Мечкар, с две ръце подписвам за тебе! Бл. Димитрова, ПКС, 240. 2. Изразявам увереност, сигурност в някого или нещо. Млада е Людмила, семейните ù работи ще се подредят, ще тръгнат по мед и масло, затова ти подписвам с две ръце. А. Гуляшки, СВ, 230. — Сега нека, Дочко, да ти кажа и своето мнение. Както виждам, ти художник няма да станеш, но че ще станеш писател, това ей сега да ти подпиша с две ръце. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 141. Позлатявам / позлатя ръцете на някого. Разг. Давам някому много пари като подкуп, рушвет. — Този човек определяше цените на тютюна и позлатяваше ръцете на палачите... Ти знаеш много добре това. Д. Димов, Т, 591. — За най-простата тапия позлатяваме ръцете на тоя и оня с бакшиши. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 302. Поисквам / поискам ръката на някого. За мъж — правя на жена предложение за брак. Спокойно и дори малко сухо Новков каза на Загорски, че е харесал дъщеря му и се осмелява да поиска ръката ù. В. Геновска, СГ, 281. Реши да говори открито; каза, че ще я чака и ще поиска ръката ù, щом се върне здрава и читава, че и той се измъчва, като е принуден да въздържа чувствата си тъкмо защото истински я обича. Ем. Станев, ТЦ, 99. Попадам / попадна в ръцете на някого. Разг. 1. Изпадам в положение някой да постъпва с мене така, както той желае, изпадам под нечия власт или влияние. Може би се надяваше, че тия чужди хора, в ръцете на които беше попаднал, ще прекратят най-после шегите си с него и ще го оставят да си иде. Й. Йовков, Разк. III, 20. Може би това, което стана през нощта с нея, беше неизбежно, щом бе попаднала в ръцете на един развратник. Д. Талев, ПК, 441. 2. Бивам неочаквано, случайно заловен, арестуван, пленен. Аз зная, че рано или късно ща попадна в ръцете на турците и тогава за мене няма друго нищо — само бесило. Л. Каравелов, Съч. IV, 90. При разкриването на една конспирация той попада в ръцете на полицията и бива осъден на 12 години затвор. 3. За нещо — бивам, обикн. неочаквано, случайно, взет, завладян или присвоен като плячка, оказвам се под нечия власт. За кратко време през 1204 г. манастирът и селищата наоколо попаднали в ръцете на франките. Ст. Михайлов, БС, 245. Тия вестници писали и повторили, че действително Балканът е вече царство на българските въстаници; че много градове са попаднали в техните ръце. З. Стоянов, ХБ, 263. 4. За нещо — озовавам се, оказвам се у някого случайно. Този човек, съобразяваше адвокатът, ще направи писмен доклад. Този доклад може да попадне в ръцете на царя. Може би в доклада ще се спомене и моето именце. Г. Караславов, ОХ II, 217. Аз признах пред всички, че ръкописът е мой, но го запитах как е попаднал в неговите ръце. Инспекторът почервеня от гняв. Ал. Спасов, С, 33. Попада ми / попадне ми в ръцете. Разг.; Попада ми / попадне в (на) ръка. Остар. Натъквам се на нещо или на някого; неочаквано намирам, разполагам с нещо или някого. Тия твърде добре знаят, че след две години ще да вземат назад дадената сума; а после всичко, щото им попадне в ръка, ще да бъде кяр. С, 1872, бр. 32, 256. Попаднаха ми в ръцете архивни документи, които не са публикувани. Попада ми / попадне ми под ръка. Разг.; Попада ми / попадне ми на ръка. Диал. Натъквам се на нещо или на някого случайно, без избор. Един фелдфебел поведе хорото и започна да лови войниците, които му попадаха под ръка. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 258. Домакинята беше облякла в тъмното, каквото ù попадна на ръка и търсеше кибрит да запали лампата. Х. Русев, ПС, 27. Читателските групи не се събират редовно. Дисциплината в тях е слаба. На една от редовните сбирки бяха доведени ония работници, които попаднаха под ръка, защото стана известно, че ще присъства външен човек. ВН, 1960, бр. 2614, 2. Потривам / потрия (трия) ръце; потривам си / потрия си ръцете. Разг. 1. Изпитвам задоволство, удовлетворение, че съм постигнал нещо. Геню излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. — Ама че ден, ама че чудо! — мърмореше си той. Г. Караславов, СИ, 71. Тая сутрин при великия везир щеше да дойде делегация от българското православно малцинство. На Али беше известно защо иде тя и той самодоволно потриваше ръце. Ст. Дичев, ЗС І, 41. Добър лов, няма що .. — триеше ръце чичо. — Сега да направим носилка от клони, да натоварим избитите вълци и да ги отнесем в село. Ив. Мартинов, ПМ, 93. 2. Злорадствам, когато съм навредил на някого или когато го е сполетяло нещастие, беда. Но тя [стачката] завърши с поражение .. Всички стари реакционери в града потриваха ръце. .. „Намерихте ли си майстора“. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 559. Злокобно и странно „Ууу“ зави над стъгдата. Поп Мирон потри ръце, издигна десница и провлече глас. М. Смилова, ДСВ, 107. Има хора, политически групи и обществени дейци, които потриват ръце, радвайки се на провалянето на съвещанието. ВН, 1960, бр. 2721, 3. Пречат му и двете ръце. Разг. Много е непохватен, несръчен. Простри му само пръст, ще те улови за цяла ръка. Разг. За човек, който от незначителен повод прави преувеличени заключения. Протягам / протегна ръка (ръце). Разг. 1. На някого. Предлагам помощ, подкрепа, съдействие на някого. Ние смятаме, че братята българи няма да останат безучастни при една война между Турция и Румъния и затова чрез вас им протягаме ръка. Ст. Дичев, ЗС I, 381. Когато започна да строи къща, съседите му протегнаха ръка за помощ. 2. На някого. Помирявам се, сдобрявам се с някого. 3. Към нещо, за нещо. Опитвам се да завладея нещо, да заграбя, да присвоя нещо от някого. Още в първите години след Освобождението Австро-Унгария протяга ръка на юг, към Балканския полуостров. С. Радев, ССБ II, 16. Християнските господари протягаха лакоми ръце към земята на българите. А. Гуляшки, ЗВ, 49. Животът бил друга лаборатория, .. Тук алчни, .., нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, Съч. II, 181. Над незавършеното българско школо тутакси протягат ръце гърците. К. Странджев, ЖБ, 44. 4. Самост. или за нещо. Разг. Моля се за нещо, прося за милостиня. А как ще бъда свободен, когато .. ще трябва да протягам ръка, за да се храня. Д. Талев, ЖС, 229-230. — Ще пропаднем, душице! На просяци ще се превърнем! Защо ще протягаш на тузовете ръка? А. Гуляшки, МТС, 182. Целият му живот е бил едно непроходимо бунище! Да стигне дотам — да протяга ръка, да пренася въглища за десет лева, да чисти помийни шахти. М. Грубешлиева, ПП, 108. Пръстени ли имаш на ръцете си. Обикн. във 2 и З л. Диал. Можеш и сам да свършиш някаква работа, нищо не ти пречи (обикн. като укор към някого). Пускам (пущам) / пусна ръка някому. Разг. Закачам настойчиво, задирям, ухажвам някого не само на думи. Маже [шофьорът] хайвер на една филия, разправя нещо на едно от момичетата и се чуди кое по-напред — ръка ли да пуска, или сандвича да прави. В. Жеков, ТП, 95. Работя като с чужди ръце. Разг.; Работя като с людски ръце. Диал. Работя много несръчно, лошо, непохватно. Развързани ръце. Разг. Пълна свобода на действие. Полицаят .. попита: — Имам ли развързани ръце? — Имаш. — Всичко ще стане, както искате, ваше превъзходителство. Д. Спространов, С, 327. — Здравата ще пипате. В това отношение от мене имате благословия да действате с развързани ръце. П. Илиев, ЛВ, 64. Развързвам / развържа ръцете на някого. Разг. Давам пълна възможност на някого свободно да действа или да предприеме нещо. — Новината не ви ли се струва важна? — попита .. поручик Манев. — Важна е за нас — отвърна майорът. — Дотолкова е важна, доколкото ни развързва ръцете да действуваме без много заобикалки. П. Вежинов, ВР, 250. Кехайов дълго бе гонил самостоятелна служба, която да му развърже ръцете. Д. Вълев, Ж, 142. Правят се сериозни ограничения на износа на печалби, придобити от чужди капиталисти. С тая реформа правителството на Насър .. развърза ръцете за търговска дейност на арабите. Ив. Мирски, ПДЗ, 165-166. Развързвам / развържа ръцете си. Разг. 1. Получавам пълна възможност свободно да действам или да предприема нещо. Може ли да бъде посмъртно компрометиран Франк Делано Рузвелт, че не е предотвратил атаката над Хавай, за да развърже ръцете си срещу Япония и Германия? А. Пантев, НК (превод) [еа]. 2. Освобождавам се от някаква ангажираност, от някакво задължение. Държавата трябва приоритетно да свърши своя дял от работата и да развърже ръцете си. Тема, 2007, бр. 21 [еа]. Развързват ми се / развържат ми се ръцете. Разг. 1. Получавам пълна възможност свободно да действам или да предприема нещо. — Много от колегите са доволни, защото им се развързват ръцете. Сега, 1999, бр. 2 [еа]. 2. Освобождавам се от някаква ангажираност, от някакво задължение. Стрина Венковица ем гледаше по-скоро невястата да земе сама да си реди и къпе детето, та да ѝ се развържат ръцете, ем ѝ беше някак мъчно да го остави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 270. Ръка за ръка. Разг. Заедно, съвместно при извършване на обща работа, дейност. При подготовката на празника млади и стари се трудиха ръка за ръка. Ръката ми е сребърна. Диал. Много съм сръчен, похватен и с каквото и да се захвана, печеля добре. Ръцете ми са в (на) гъза. Диал. Вулг. Нищо не умея да правя, крайно съм непохватен, несръчен. Ръцете ми са като под камък. Разг. Възпрепятстван съм от нещо в действията си, не мога да предприема нещо поради някаква пречка. — Нали през деня ни умря единият кон, от тогаз ръцете ни са като под камък. Й. Йовков, ЖС, 103. Ръцете ми са на задника вързани. Диал. Вулг. Нищо не умея да правя, неспособен, непохватен съм. С вързани ръце съм. Разг. Не мога да работя, да действам свободно. С коня изкарвах по някой и друг лев, казва, ама сега, щом ми взеха добичето в стопанството, вече съм с вързани ръце. Б. Обретенов, С, 67. Заседнахме на едно място .. Няма подкрепа. Де да можехме да пратим войска по другите фронтове! А ние сме с вързани ръце. Д. Габе, МГ, 204. С вързани ръце съм, като по цял ден гледам детето. Свързвам / свържа ръцете на някого. Разг. Възпрепятствам или отнемам възможността на някого да работи, да действа свободно. — Няма да ни уплашиш с твоите параграфи .. Ние на параграфите сваляме шапка, но когато се опита да ни свърже някой ръцете с тях, за да не можем да служим както трябва на народа, ние го пращаме по дявола. А. Гуляшки, МТС, 118. Ама ще кажете: трябва да стигнем европейците. Трябва. Но как? Като се научим да работим като тях ли, или като им донесем стоката тук и свържем нашите ръце? Ние, еснафите, мислим инак. Ст. Чилингиров, ХНН, 64-65. С голи ръце. Разг. 1. Без оръжие. Из храстите, почти пред нозете им, изскочи заек. Те не му обърнаха внимание. Даже младият, който в друг случай би хукнал да го гони с голи ръце, счете това за неуместно. Н. Стефанова, ОС, 160. Я оставете туй, ами давайте манлихерки, че с голи ръце не се върви срещу войска! — троснато каза той. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 447. 2. Без инструменти, нужни за извършването на някаква работа. — Докато не поправи часовника, да не ми го водиш тука. Лицето на Илийка се изкриви и обезцвети. .. „В тоя полумрак и с голи ръце да поправя часовник!“ Ст. Чилингиров, ПЖ, 64-65. С две голи ръце. Разг. Извънредно беден. Из улиците на преобразения град плъпнаха сухи, измъчени, окъсани тракийски и македонски бежанци, които бяха истински пролетарии — само с по две голи ръце. Г. Караславов, Избр. съч. І, 399. С две<те си> ръце, г л а с у в а м. Разг. С голямо желание и готовност (гласувам). Стефан се засмя малко смутен. .. — Мене направиха за председател. — Какво? — проточи шия бай Трифон. .. Че ти си таман човек за работа. Че аз за тебе с двете ръце ще гласувам. Н. Тихолов, ДКД, 109. Седя (стоя) със скръстени ръце. Разг.; Седя (стоя) със сгърнати ръце. Остар. и диал. 1. Нищо не правя; бездействам. Но щяха ли византийците да стоят със скръстени ръце през това време и кротко да наблюдават как под носа им се превъоръжава една огромна армия? А. Гуляшки, ЗВ, 117. Татко беше предприемчив човек, който не чакаше нищо наготово. Той не обичаше да стои със скръстени ръце. КГ, 1972, кн. 1, 4. – И аз взех от тебе една къделя вълна да допреда на Ваня салтамарката. .. Ами оттогава седя със сгърнати ръце, вретено не съм врътнала. Г. Караславов, Избр. съч., 17. Стоял е цял ден със сгърнати ръце самичък. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 180. 2. Не предприемам нищо, за да постигна някаква цел, бездеен съм. Ако чакаме да ни напишат кадиите закони и моллите да ни управляват, а ние да седим със скръстени ръце; .. то тогава е по-добре да престанем вече да говорим за народни работи. БГл, 1870, 12. Когато другаде борбата кипеше, те не можеха да стоят със скръстени ръце. Те знаеха, че ще дойде час, когато партията ще ги строи като войници и всякому ще даде определена, отговорна и опасна задача. Х. Русев, ПС, 119. А пък ти, Тодоре, взел си да бягаш за Париж. И питаш още какво сме правили ний тука. Ето, виждаш какво сме правили. Не сме стояли със сгърнати ръце, не сме бягали като тебе! Ал. Константинов, Съч., 211. Няма желание да се бори и да отстоява идеите си, стои със скръстени ръце. С коя ръка да се прекръстя; с лявата <си> ръка ли да се кръстя (прекръстя), с дясната ли. Разг. Употребява се като възклицание за изразяване на недоумение, недоволство, възмущение от нещо нередно, необичайно. На Велики петък хоро играеш, а си тръгнал при светицата Куна да ходиш. С лявата ръка ли да се кръстя, с дясната ли, и аз не зная! К. Петканов, МЗК, 213. Скръствам / скръстя ръце. Разг.; Сгъвам / сгъна (сгръщам / сгърна) ръце. Остар. и диал. 1. Преставам, спирам да работя. — Още ли работиш, Енчо? Нали те подозират .. — Е, да спре строежът? .. Да скръстя ръце, докато се докаже, че съм прав? Бл. Димитрова, ПКС, 239. Разбира се, много тежко е актьор да стои дълго време без нова роля. Но значи ли това, че той трябва покорно да скръсти ръце? Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 319. Вече трябва да скръстя ръце ... Едно дръвце няма в работилницата. Как ще са готови лодките до края на месеца? В. Райков, ПВ, 6. Днес празник, като сме сгърнали ръце, взе и на сън да ме пребива. П. Тодоров, Събр. пр, 328. 2. Отказвам се да се боря за постигането на някаква цел. Позор и престъпление ще бъде само ако скръстим вече ръце .., ако плюем на идеала си. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 214. Нима ще скръсти ръце и ще стои? Защо не помръдне старите си кости, за да спаси момичето? Б. Несторов, СР, 109. Трябва ли ние да сгънем ръце и да гледаме как Сакъзов играе в партията една осъдителна игра? Г. Георгиев, Избр. пр, 145. У нас е мъчно да се сдобием отведнъж с тълковни учебни книги. Но че е мъчен въпросът, това ни не дава право да сгърнем ръце и да чакаме да се разреши от невидима сила. Н. Бончев, Съч. І, 102. Слагам / сложа в ръката (ръцете) на някого нещо. Разг. 1. Подкупвам някого. Сложиш ли му нещо в ръката, веднага ще ти обърне внимание. Δ Мил и любезен ще е, ако му сложиш нещо в ръката. 2. Поднасям на някого нещо наготово. Свикнал е майка му всичко да му сложи в ръцете. Δ Голяма е вече внучката, а чака баба си да ù сложи всичко в ръцете. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) ръка. Разг. 1. На нещо. Присвоявам нещо, ставам негов притежател, собственик. Има предложение да се снабдим със свой кораб. Аз днес говорих с част от екипажа, всички са съгласни да сложим ръка на „Стария вълк“. С. Чернишев, ЛО, 39. И разбира се тогава, че Младен туря ръка на това място, като го запазва за себе си. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 179. — Тъй! Свърши се! Сега пригответе се да изслушате туй, което ще ви кажа! Преди една седмица ми се каза, че банката ще тури ръка на имота ми. Д. Немиров, В, 36. 2. На някого. Отнемам свободата на някого; залавям, задържам. Като знаел тия извънредно сериозни мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 166. Вие изглежда не разбирате, че от нас не може да се избяга. Ние имаме една могъща организация, .. и тя е в състояние да сложи ръка на вас, където и да се намирате. Б. Райнов, ГН, 79. — Кой е той, ние не знаем. Но че бандитът е тук и може би наблизо, в това няма съмнение. .. — Който и да е той, трябва да турим ръка на него! — извика лейтенантът. Б. Несторов, СР, 114. Слагам си / сложа си (турям си / туря си) ръка<та> на сърцето. Разг.; Гуждам / гудя ръка на сърце<то си>. Остар. и диал. Говоря искрено, откровено, признавам си. — Сложи ръка на сърцето си и ми кажи: мъртви ли са идеалите, за които се бореше някога? М. Марчевски, П, 158. — Я си тури ръка на сърцето и кажи .. кой стои зад тебе? .. — Изплюй, изплюй камъчето! Ст. Даскалов, ЕС, 142-143. Ако някой ни попита какво правят днес българите, ние, като турим ръката си на сърцето, отговаряме му тия две думи: стоят и чакат. НБ, 1877, бр. 59, 229. Едва ли ще ся намерят двама человеци, които би гудили ръка на сърцето си и да кажат, пред Бога, какво те са имат равни помежду си. У, 1871, бр. 6, 82. С лека ръка. Безгрижно, лекомислено, като не се мисли за последиците. — Абе, Танасе, имането е събирано от деди, от бащи. .. Тъй с лека ръка пилее ли се? В. Нешков, Н, 203. С отворени ръце, п о с р е щ а м (ч а к а м, п р и е м а м). Разг. С голямо желание сърдечно, радушно (посрещам, чакам, приемам). С отворени ръце чакам дъщеря си. С празни ръце. Разг. 1. В съчет.с д о й д а (и д в а м, в р ъ щ а м с е и под.). Без нищо, без да нося, да донеса нещо (храна, пари, вещи, имот и под.). Надойдоха и тоя път съседи .. — да погледнат и послушат още еднаж руските люде. Но сега никой не дойде с празни ръце — всеки донесе или баница, или топла погача от чисто брашно. Д. Талев, ПК, 402. Сгоди се Гочо за каменяченка, дигна сватба. .. — Е, тя пък, както казват, не дошла с празни ръце. Парици му донесла. Чудомир, Избр. пр, 88-89. Баба Тонка отишла в Гюргево, за да види за последен път двамата си синове. .. За да не се яви с празни ръце пред тие последните .., тя зела със себе си няколко китки цвете и един бенлик с ракия. З. Стоянов, ЗБВ І, 135. 2. В съчет. с в р ъ щ а м с е (з а в р ъ щ а м с е, о с т а в а м и под.). Без да съм постигнал нещо, без да съм успял в нещо. Аз се оказах наистина съвсем безпомощен. Излазях всеки ден с надежда, че ще намеря каквато и да било работа, но завръщах се с празни ръце. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 184. Зад тоя връх имаше друг, още по-висок — от него пееше бунтовникът. До него потерята не можа да стигне и се върна с празни ръце. М. Марчевски, П, 87. 3. В съчет. с в р ъ щ а м (о т п р а щ а м, о с т а в я м и под.). Без нищо, без да дам нещо или без да услужа някому. Няма ведомство, учреждение, канцелария, дето да не лежат негови прошения за служба .. Отпращаха го с празни ръце. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 102. Защото той ме обичаше като свое дете и никога не ме оставяше да намина оттам с празни ръце. Я плодове, я някоя шекерена пръчица насила ще пъхне в тях. П. Михайлов, МП, 35-36. Тя [Севда] вярваше, че Юрталана няма да я остави с празни ръце. Г. Караславов, С, 194. 4. В съчет. със с е д я, с т о я и под. Без да работя. — Ха сега, момчето ми, да си намериш и ти работа. На тоя ясния свят не бива никой да седи с празни ръце. Ст. Чилингиров, ПЖ, 29. 5. Остар. и диал. Без никакви средства или инвентар, инструменти и пр., нужни за извършването на някаква работа. — Да го направя, ами с празни ръце как? — говореше Нейчо замислен. — Три овци бяха останали, взех, че ги продадох и тях. Й. Йовков, ЧКГ, 45. Най-сетне заобиколени [българите] отсякъде и размесени с турското население, какво можаха да сторят с празни ръце, като нямаха нито потребното оръжие? НБ, 1876, бр. 25, 97. Средна ръка. Разг. Който не е много богат, нито много беден. Той [Въкрил] наблюдаваше малките къщи на тази покрайнина, те бяха къщи на средна ръка хора. Г. Караславов, ОХ ІІ, 276. Един баща средна ръка човек с две или три деца, бил той занаятчия, .., с упорен труд и при най-благоприятни условия годишно може да припечели .. максимум от 300-500 лева, .. за да покрие всички други разходи на семейството си. Ст. Шишков, РН, 195. Колко мъка изпитваше тя в най-хубавите си години. Нито можеше да си съшие дрехи, нито имаше с какво да нарежда старата, схлупена къща. А баща ù беше средна ръка стопанин. ВН, 1961, бр. 3010, 2. С ръка да посегнеш. Диал. Много близо. С ръка на сърце<то>. Разг. Откровено, искрено. Кажете, заради Бога, с ръка на сърце, при едни малко-много свободни избори можаха ли да се получат такива космически резултати? Ал. Константинов, Съч., 16. С ръка на сърцето ще ти разкажа каква е ситуацията. С твърда (здрава) ръка. Разг. 1. В съчет. със с ъ м. Който действа решително, енергично, без да се колебае. Нашият началник е човек със здрава ръка. 2. В съчет. с у п р а в л я в а м, д е й с т в а м, п и п а м и др. Като проявявам твърдост, решителност, енергичност (управлявам, действам, пипам и др.); твърдо, решително, енергично. Ако бяхте проявили повече прозорливост и пипахте с по-твърда ръка, чокоите нямаше да посмеят да устройват под носа ви митинги! А. Гуляшки, СВ, 217. Беше вежлив и внимателен към всички. Но това не му пречеше да управлява с твърда и непоколебима ръка. С, 1954, кн. 3, 97. Грешките, които са допуснати при подготовката на учебната година, трябва с твърда ръка .. да се коригират в хода на учебната година. ВН, 1958, бр. 2225, 2. Всъщност полковникът се боеше, сприхавостта му се дължеше на смут, снизхождението към народа му пречеше да отиде докрай в своите разпореждания, да държи с уверена и здрава ръка положението. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 423. Беше ясно, че и в двата случая трябваше да се пипа със здрава ръка и без никакви отстъпки. П. Вежинов, ВР, 167. Стига ми / стигне ми ръка. Остар. и диал. Имам материална подкрепа да направя нещо, заможен съм и мога да постигна нещо. Най му е драго на Ненко и на жена му да струват добрини на други хора, доколкото им стига ръка. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 93. Па и всеки — бил прост или зналец, бедняк или имотник — даваше кому колкото стигне ръка за обители и църкви. Н. Райнов, ВДБ, 117. Стисвам / стисна (стискам) ръка<та> някому. Книж. Обикн. св. 1. Здрависвам се с някого, поздравявам някого чрез ръкостискане. Радвам се, че ще имам повод да се видим и да си стиснем ръцете. 2. Поздравявам, приветствам някого, обикн. по случай някакъв негов успех, постижение или за да изразя благодарност. Стискам ти ръката за тази спонтанна проява на честност. Й. Попов, ИЖП, 49. Стискаха му ръката [на Райкович], прегръщаха го, караха го да държи реч в отговор на техните възхищения и поздравления. П. Спасов, ХлХ, 250. Схванат в (у) ръцете. Разг. Който е непохватен, несръчен, не умее нищо да прави. Не можеш да разчиташ на него да ти поправи нещо, схванат е в ръцете. С широка ръка. Разг. 1. Който е щедър, не пести средства. Разправяше се, че [Иванов] бил културен, напредничав и с широка ръка човек, който искал да създаде в България вестник по образеца на големите западни и руски вестници. К. Константинов, ППГ, 259. 2. Щедро, без да пестя средства. Гроздан проявяваше щедростта на цар, пилееше пари с широка ръка, черпеше всички наред. Й. Йовков, Ж 1920, 102. Сърби ме дясната ръка. Разг. Ще давам пари. Днес трябва да си върна заема, вероятно затова ме сърби дясната ръка. Сърби ме лявата ръка. Разг. Ще вземам, ще получавам пари. Не съм си взела хонорара от издателството, сигурно затова ме сърби лявата ръка. Сърби ме ръката; сърбят ме ръцете. Разг. 1. Ще давам или ще получавам пари. Ще ни изплащат хонорари, затова ме сърбят ръцете. 2. Изпитвам желание, каня се да набия, да ударя някого. 3. Самост. или за нещо. Изпитвам желание да се заема с работа, да извърша, да направя нещо. Той [Методи] пристигна в окръжния град с убеждението, че тази голяма неприятност, .., ще премине някак набърже и че трябва на всяка цена да понапрегне мозъка си, за да измисли някакъв начин как по-скоро да се „отърве“. Сърбяха го ръцете, той искаше да върши големи дела! А. Гуляшки, ДМС, 352. В първите дни той не похващаше нищо, макар ръцете да го сърбяха за работа. И. Петров, НЛ, 107. Със скръстени ръце. Разг.; Със сгърнати ръце. Остар. и диал. 1. Без да работя, без да върша нещо. — Ти пък, мамо, все ми се караш! — Да не искаш да ти пея? .. Баща ти го няма при нас, за да ни храни. А със скръстени ръце хляб не се печели. К. Петканов, МЗК, 70. 2. Без да предприемам нещо, като бездействам. Младежите се сбиха, а той ги гледа със скръстени ръце. Твърда (здрава) ръка. Разг. Силна, непоколебима власт. Че днешните училища училища ли са? .. Учениците цял ден с цигара в уста из улиците и после служба дайте .. А-а, тъй не може, господа, тук трябва твърда ръка! Ст. Костов, Г, 114. Някои от чиновниците се опитвали да крадат и да интригуват помежду си с цел да се злепоставят пред централата .. Липсвала здрава ръка, която да стегне всичко. Д. Димов, Т, 60. Той [Али] бе сменил Махмуд Недима, тъй като събитията в Крит и по сръбската граница изискваха здрава ръка. Ст. Дичев, ЗС І, 553. За ръководния състав на общината е необходима твърда ръка. Трепери ми ръката като на чифутин. Диал. Подигр. Скъперник съм, свидлив съм. Турям / туря под камък ръцете на някого. Диал. Не давам възможност на някого да си върши работата. Увисвам / увисна на ръцете на някого. Разг. Натрапвам се на някого да ме гледа и издържа материално. На средна възраст е дъщеря му, а увисна на ръцете на баща си. Δ Много е мързелива, увиснала е на ръцете на съпруга си. Хвърлил камък, та го заболяла ръката. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой иска признание, похвала за нещо, което уж е свършил. Цапам си ръцете с някого, с нещо или самост. Обикн. с отриц. Разг. Извършвам или участвам в някакво непочтено деяние, престъпление и под. — Ами ако пак стане някой метеж? — Тъкмо затова не ща да бъда тук. Дума да не става пак да вървя из селата да си цапам ръцете. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 401. — Тоя тип, шефът на обществената, никога не си цапа ръцете — и защо, има си хора за това! .. Сухият полицай замахва с гумата много настрана и я стоварва винаги с едно късо, облекчително „а“ — като че му излиза душата. В. Андреев, ПР, 192. Целувам ръка<та> (ръце<те>). Разг. 1. На някого или самост. Показвам, изразявам голяма благодарност и признателност към някого за доброто, което е извършил за мен. — Късметлия си ти, Разак. Не само те нахраних, не само те обух, но и те облякох. .. Най-добре е да определим един ден, Ден на благодарността, в който да идваш в дома ми да целуваш ръка. Й. Попов, ИЖП, 44. Методи каза, че бил съгласен и с едното, и с другото предложение на министъра, .. Нешо Неделчинов се постресна от тоя малко високомерен отговор: друг на мястото на Методи щеше да целува ръка за тия длъжности. А. Гуляшки, ДМС, 273. 2. На някого. Изразявам голямо уважение, почтителност към възрастен човек, духовно лице и под. със съответния жест. Филип Гърбавия влезе безшумно в залата, притича до трона на епископа, целуна му ръка и го загледа с предани очи. Й. Попов, ИЖП, 64. Чакам на ръцете (на двете ръце) на някого; на ръцете (на двете ръце) съм на някого. Разг. Изцяло съм издържан, изхранван от някого. Привечер реквизиционната комисия влезе в двора на Стойчо Селимов. Семейството на кантонера се състоеше от пет дечица, повечето от които чакаха на двете ръце на майка си и на баща си. К. Калчев, ЖП, 466. Момчето чакаше на ръцете на майка си. Червив у ръцете. Диал. Който не може нищо да върши, да работи; непохватен. Чисти ми са ръцете. Диал. Не крада, не ограбвам.