РЪКА̀ВЕЦ, мн. ръка̀вци, м. Диал. Умал. от ръкав (в 1 знач.); ръкавче. И като видя разхвърляните неща пред колибата, подръпна късите си ръкавци и съчки, дърва, боклук — всичко се разхвърча. Ст. Даскалов, СД, 212. Коя [мома] тебе у къщи уведе, .. / нея гледай и аресай, / нея гледай по ръкавци / как е шила и писала / тя за тебе ступаница. Нар. пес., СбВСт, 278.