РЪКАВЍЦА ж. Част от облекло за покриване и защита (от студ, замърсяване, нараняване и др.) обикн. на пръстите, дланта на ръката и китката, която е изработена от кожа, плат или е изплетена и е с оформени един или пет пръста, като се използва и като модно допълнение. Вратата се отвори и на горното стъпало на стълбата ги дочака лакей във фрак и с бели ръкавици. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 170. Вася е с фрак, с бомбе, с ръкавици, с панталон на квадратчета. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 397. Любопитно е да гледаш негрите вечерно време на разходка, облечени елегантно, с цилиндри, с ръкавици. Ал. Константинов, Събр. съч. І [еа]. Спас приближи и почука на стъклото на вратата. Поправи шапката си и сне ръкавиците. Д. Добревски, БКН, 86. Скоро след това Кай дойде с големи ръкавици на ръцете и с шейна на гръб. Св. Минков, СЦ (превод), 41. Кожени ръкавици.
◊ Като че съм в (у) ръкавици. Диал. Несръчно работя нещо. Пипам с меки (кадифени) ръкавици. Книж. Постъпвам, действам внимателно, деликатно. — Шумка да шумне, ще стреляте. — Ще съобщя още в зори на околийския, че не пипаме с меки ръкавици. Трябва да се знае кой е кметски в Горненци. Кр. Григоров, ОНУ, 136. — Стамболийски е виновен, Стамболийски! Трябваше навремето да изколи тези разбойници. — Прав си! — одобрително каза Милин. — Той пипаше с меки ръкавици, затова пък те му отрязваха главата. Х. Русев, ПС, 53. Поемам / поема (приемам / приема) хвърлената ръкавица. Книж.; Поемам / поема (приемам / приема) ръкавицата. Остар. Отзовавам се на нечие предизвикателство да участвам в дуeл, спор, сблъсък и др. Турските власти бяха решили да се борят с революционната организация и с българщината в Македония. Разбира се, и организацията, и българите поеха с достойнство хвърлената ръкавица. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 211-212. Почти всички поддържаха Райков, който поемаше хвърлената от властите ръкавица. Д. Вълев, 3, 240. Ний не допускаме, че някой ще се осмели да върви против ясните искания на нашия парламентарен ред, ако такъв се намери, дълг на народното представителство е да се приеме ръкавицата да назове нещата с техни имена. Пряп., 1903, бр. 89, 1. Хвърлям / хвърля ръкавица<та>някому. Книж. Предизвиквам някого да участва в спор, борба, двубой. Почти веднага след избора на екзарх, .., Славейков хвърли ръкавицата на „върлите властоискатели“. Т. Жечев, БВ, 326. Френският министър-председател е хвърлил ръкавицата си на духовенството и води дуела си с него по начин да му нанесе неизлечими рани. Бълг., 1902, бр. 521, 1.