РЪКА̀ВНИК, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Спец. Малка тапицирана елипсовидна дъска, закрепена на стойка, която се използва за гладене на ръкави. Ръкавите се изглаждат първо в долната част, а след това и в горната на ръкавник и на малка възглавничка, която се придържа с лявата ръка. Т. Кръстев и др., ТГДО, 81.