РЪКА̀ВЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ръкав (в 1 знач.). — Хайде, нищо, друг път нали няма да правиш така? — утешаваше го [детето] баба му .. — Ама не съм аз, ма бабо, не съм — повтаряше то и триеше сълзите си с ръкавчето на палтенцето си. Г. Караславов, Т, 209. Майка му се наведе, та му пришепна нещо на ухото, след което момиченцето седна при краката ѝ кротко и .. взе да премята в ръцете си ръкавчето на роклето. Т. Влайков, Съч. ІІ, 186. Алиса остави лодката да плава на воля по течението .. После момиченцето запретна грижливо ръкавчетата си и потопи ръце до лактите във водата, за да хване тръстиките. Л. Голдман и др., АСЧ (превод) [еа].