РЪКОВОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което направлява, ръководи, напътства някого или някакъв колектив в неговото обучение, развитие, дейност. В срок от един месец те [курсистите] полагат още два изпита и се радват на похвалите на своите ръководители. Ив. Унджиев, ВЛ, 90. С какво Раковски е по-достоен от мене като ръководител на емиграцията? — мислеше си той. Ст. Дичев, ЗС І, 117. Диригентът В. Райчев показва сигурността си на музикален ръководител. Личи добрата му работа с певците. НК, 1958, бр. 45, 6. Като актьор беше винаги правдив и безгранично искрен, работи в много театри в страната било като изпълнител, бил като ръководител на трупи. Т, 1954, кн. 2, 53. Идеята за този международен музикален проект е на Теодосий Спасов, който е и главен художествен ръководител на музикалната продукция. Мон., 2005, бр. 2392 [еа]. Ръководител на проект. Научен ръководител.
2. Длъжностно лице, което оглавява, ръководи учреждение, институция, организация, отдел в учреждение и под. И преди той [агрономът] да допре слушалката до ухото си, в мембраната ѝ прогърмя тежкият бас на ръководителя на отдела. А. Гуляшки, МТС, 3. Като организатор и ръководител на учрежденията и институтите, които той възглавяваше и създаваше, .., проф. Дончо Костов остави светъл спомен на човек с широка научна подготовка и огромни познания. Пр, 1952, кн. 5, 92. На Златните пясъци пристигна голяма група германци. И както винаги, първата вечер бе тържествено отпразнувана. Поканени бяха ръководителят на българо-германската дружба, .., ръководителят на „Балкантурист“. Ст. Даскалов, ЕС, 146. Ръководител на Европейския център за съвременни езици.