РЪКОДЀЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Човек, който се занимава с ръчна работа, със занаят; занаятчия. Никой не е могъл да засвири изкусно с гъдулка, гайда и други инструменти, никой ръкоделец не е могъл да стане майстор, докато не е чиракувал. К. Кесаров, ЧНУ, 34. Фридрих Вилхелм призвал френските протестанти да се преселят в Прусия. Според това приглашение хиляди трудолюбиви земеделци, ръкоделци и учени человеци дошли в Прусия. Г. Йошев, КВИ (превод), 304. Още по-потребно е да се сбират и ръкоделци и работници, та задружно да се учат. Лет., 1873, 230.