РЪКОМА̀ХАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръкомахам. Със своите необуздани ръкомахания, той .. водеше ги, .., запознаваше ги с всички любопитности на Париж. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 160. Като слязоха долу при колата, Тинко обясни на господина [глухонемия] с тромави ръкомахания и смешни мимики, че ще го оставят да живее в една стаичка при църквата. Г. Караславов, СИ, 13. Но тъй пламенни бяха ръкомаханията на ковача, .., че коравата душа на овчаря се раздвижи и трепна. Й. Йовков, Ж 1920, 10. Ян Бибиян почна с разни ръкомахания да го [пленения] разпитва кой е, какъв е и от кого са пратени. Елин Пелин, ЯБЛ, 89.