РЪКОПА̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. За бой, битка, схватка — който се води отблизо с хладно оръжие или с голи ръце. Немците вече бяха стигнали до селото и се биеха за всеки двор, .., като влизаха в ръкопашен бой. Ив. Мартинов, СНУ, 186. Гвардейците наскачаха във вражите окопи и започнаха жесток ръкопашен бой. Ж. Колев, ЧБП, 110. През 1897 г. в Райхстага станали ръкопашни боеве между народните представители. Ист. Х кл, 100. Доктор Лейсън се изправя в целия си ръст, като че се готви да се хвърли в ръкопашна схватка, запретва ръкави, издига юмрук и изкрещява: — Ей ти, от лудницата ли идваш. Сл. Боянов, СК, 166.
— От рус. рукопашный.