РЪКОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е написан на ръка. Любезна млада жена ни въведе в неголяма стая с железни врати и капаци на прозорците, в която се съхраняваха петнадесет хиляди ръкописни страници на поета. С. Северняк, ВСД, 178-179. Ръкописните бележки Бачо Киро предал в Белград на дядо Цеко войвода. Зл. Чолакова, БК, 8. В подкрепа на това заключение говорят и неговите [на Ив. Драсов] ръкописни спомени, писани също през 1875 г. в Прага. Ив. Унджиев, ВЛ, 122. Той [Паисий] продължава своя труд, за който е използвал, .. още и някои ръкописни сбирки на манастирите из България. Б. Пенев, НБВ, 49. Тези следи от ръката на автора сякаш запазват нещо от момента на самото създаване на творбата, .. и са също така индивидуални и неповторими, както например ръкописното писмо в сравнение с печатния текст. Хр. Ковачевски, СК, 31. Ръкописни надписи. Ръкописни мемоари.
◊ Ръкописна буква. Спец. Знак, написан на ръка, с който се отбелязва отделен звук от човешката реч. На по-главните места из селото бяха налепени големи зелени листове, на които с ръкописни букви се съобщаваше за деня и часа на вечеринката. Г. Караславов, СИ, 48.