РЪКОПЛЯ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ръкопляскам; аплодиране, пляскане1. Циркът гърми от заглушителни ръкопляскания и викове „браво“. Ив. Вазов, Съч. VІ, 136. Неговата награда за най-добър актьор, присъдена за изпълнението в „Реката на тайните“, бе посрещната с бурни ръкопляскания. П, 2005, бр. 10 [еа]. Хората се втурнаха към сцената да ме прегръщат. Последва дълго ръкопляскане и хората плачеха и правеха снимки. Нов., 2007, бр. 57 [еа]. Салонът утихна. Отшумяха и последните ръкопляскания. А. Гуляшки, Л, 97. След гръм от ръкопляскания, смехове и закачки, младият оратор си пое дъх. Г. Караславов, СИ, 159.