РЪКОПОЛА̀ГАМ, -аш, несв.; ръкополо̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Църк. За висш християнски свещенослужител (архиерей и др.) — посвещавам някого в духовен сан чрез церемониален обред, част от който е полагането на ръка върху главата на новопосветения. Задълженията на митрополита са да отслужва Светата литургия, да освещава нови храмове, да ръкополага свещеници. Тема, 2007, бр. 6 [еа]. Бяха дошли да говорят за ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията .. и почти никога не стъпваше в селска църква. А. Христофоров, А, 64. На следната година [1859] гръцкият митрополит от Пловдив идва в Карлово, където по настояване на хаджи Василий, .., ръкополага в йеродяконски чин и сестриника му. Васил Иванов става дякон Игнатий. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. На 19 май 1861 г. цариградският патриарх Йоаким ръкополага за митрополит на Преславска епархия българина архимандрит Антим. В. Бонева, БВШ [еа]. ръкополагам се страд. — Епископ да се ръкополага от два или три епископа. Г. С. Раковски, ГЕБ, 4.