РЪКОПОЛА̀ГАНЕ ср. Църк. Отгл. същ. от ръкополагам и от ръкополагам се. Ритуалната тържественост на ръкополагането е и показ на безукорната подготовка на новите църковни служители. Н. Драгова, КО, 46. Тайнството Свещенство, или ръкополагането в духовен сан, може да извърши само епископ, но не и презвитер. йером. А. Шивачев, ИПЦ [eа]. От епископата съобщиха чрез един дякон, подготвян за ръкополагане в свещенически сан, че негово благоговейнство епископ Иван моли господин господаря деспота Смил да заповяда в дома и параклиса при представителството в час, удобен за господина. Д. Добревски, БИ, 50. Новината за неговото ръкополагане се разнесе навсякъде като едно радостно знамение за надеждите, които се възлагаха на току-що основаната народна йерархия. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 76.