РЪКОСТЍСКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от ръкостискам се. Крачка по крачка те наближаваха този дом. Мери знаеше вече края на тази история — неловко спиране на ъгъла, две-три учтиви фрази, някаква нова, глупава шега от него .. и кратко ръкостискане. Бр. Йосифова, БЧМ, 51. Рубчев се усмихваше кротко и само здравото ръкостискане издаваше коравината на характера му. Д. Добревски, БКН, 53. Една прегръдка, едно силно ръкостискане, две едновременно казани думи: „довиждане“, и Виолета бързо заслиза по тясната гориста пътечка. М. Гръбчева, ВИН, 275. — Аз — дру … господин началник — заекна Гочо и широката му уста се опъна в усмивка. Последва сърдечно и дълго ръкостискане. В. Диаватов, СбСт, 287.